Реферат: Диференциална психология проф. Павел Александров

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ


проф. Павел Александров

ПРОБЛЕМЪТ ЗА РАЗЛИЧИЕТО И РАЗНООБРАЗИЕТО В БИТИЕТО

В границите на битието, вселенската загадка, не е трудно за един здрав разум да установи, че в битието има голямо разнообразие на ниво елементарни частици до най- високо ниво, неизброимо с числото на качествено различаващите се процеси и явления. Има много животни и организми, за които ние не знаем. Учените казват, че антропогенезата е завършила, но може и да се появят нови видове животни. В живота има разнообразие и различие. това може да се опише от науката достоверно, но въпросът е способна ли е науката да обясни на какво се дължи по принцип различието и разнообразието. коя е причината за свойствата на битието, елементите му да са различни? Например материята- тя сътворена ли е или не. Проблемът за първопричина на нещата е битието. Финализ кауза /крайна причина/ на нещата, няма отговор. нито философските еквилибристики, нито религиозните обяснения, нито експериментите могат да ни дадат отговор на този въпрос. Възможно е реалността да е по- сложно устроена, отколкото нашия разум да познаване, а е и възможно границите на познанието ни да се диктуват само от неща, които имат смисъл в живота. Ние приемаме , че светът е даден. Въпросът е какво от дадения ни свят, от това, което реално съществува е основание за обяснение на различието.

Кой е този принцип в реалността, който е обяснителен, изходен при интерпретация на многообразието и различията. Съществуващите и в този смисъл дадени процеси, явления и предмети по силата на това, че съществуват си взаимодействат помежду си. Различията са продукт на взаимодействие между нещата. В границите на взаимодействието протича и това, което наричаме ОТРАЖЕНИЕ. Има всеобща връзка и въздействието на едно тяло върху друго в една или друга степен води до промени, до стабилни и нестабилни различия. Колкото е по- сложна една система, толкова по- съществени и развити са различията.

Например физиците откриват елементарни частици. Когато тези частици се съединят, едната предава свойствата си на другата и след това изчезва.

Наред с това качествено структурираният материален свят е някак си активен- Аристотел, схоластиката. Има разлика между живата и мъртвата природа и процесите на промяна в живата природа като че ли са по- динамични, по- специфични, в известен смисъл по- неустойчиви. Един от проблемите на човекознанието е и си остава този – ЗА РАЗЛИЧИЯТА В ПРИРОДАТА И РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА. Още по- труден е въпросът за причините, които водят до различията за това, какво ги обуславя. Ако има познание можем да го поставим в услуга на човека, да имаме полза от него.

Във физиката има Теорията за относителността на Айнщайн. Обаче при хората- 2000г. юдейско- християнска религия и какви ли не теории, които обясняват 1 реалност, каквото е човекът. Не можем обаче да решим следния проблем- ДА СЕ НАМАЛИ ЗЛОТО.

Познанието на човека се оказва че е неистинно, защото е опровергано от историята. Има явления и процеси, които зависят от много причини /множествено детерминирани/. Този въпрос не се обсъжда достатъчно в наше време. Адлер казва “хората имат нещо повече от това, което им дава наследствеността и средата. те могат сами да се сътворяват. Хората са способни да участват в създаването на своето различие от другия”. Фактът, че хората са различни е забелязан практически още на ранните етапи на цивилизацията на равнище поведение. По- късно започва теоретичното му осмисляне и Платон пише, че няма двама човека еднакви, че всеки се различава от другите, а Теофраст пише книга “За характера”, която на практика е първият труд по диференциална Ψ. Хипократ и Гален правят типология на темперамента. Теоретичното осмисляне на различията между хората получава системно психологическо обяснение едновременно със зараждането на Ψ като наука. Стартов момент във възникването на диференциалната Ψ като наука е появата на диференциалната Ψ на интелигентността.

Френсис Галтон /1822-1911г./, братовчед на Чарз Дарвин, след като е приключил своите географски открития, получава титли и пари и започва да работи в областта на психологията. Той проучва 300 известни американски рода- художници, музиканти, военни и др. В резултат той пише книгата "Наследственост на гения". В тази книга Галтон обяснява различията в интелигентността от гледна точка на Дарвиновата еволюционна теория- като фиксирано генетично свойство. Прави измервания на интелигентността.

Идеята за генетиката на интелекта ляга в основата на биологичното направление в Ψ и е добре проектирана по Спирман, Бине- Симон, Кетел, Айзенк, Р. Мейли, Пиаже. /Пиаже не принадлежи към биологичното направление!/

Решаващ фактор за умственото развитие според Пиаже е действията, които извършва обекта със субекта /епистемология/. След Галтон терминът диференциална Ψ принадлежи на УЙЛЯМ ЩЕРН.

“Психология индивидуалньх различий”- на руски език.

От началото на ХХ век до наши дни диференциалната Ψ неправилно се идентифицира с психологичните измервания, с психологията на личността, със статистиката, с психофизиологията, а и днес не е избистрено нейното място и не са подредени нейните понятия.

тема: ПРЕДМЕТ НА ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА Ψ


Диференциалната психология не може да бъде разбрана без да се знае съдържанието и структурата на 2 понятия:

ИНДИВИДУАЛНО РАЗЛИЧИЕ, което в точната употреба се отнася до ИНТЕРИНДИВИДУАЛНОТО РАЗЛИЧИЕ;

ИНТРАИНДИВИДУАЛНОСТ, което изчерпва това, което просто наричаме индивидуалност.

До какво се отнася понятието интериндивидуално различие.

С това понятие се работи доста широко в Ψ. Известно е, че хората имат различни психични процеси, свойства, качества и състояния. Имат интелигентност, тревожност, емоционалност, невротизъм. Действително хората могат да бъдат сравнявани по даден параметър. Например теста на Рейвън- за обща интелигентност.


Когато хората се сравнят по интелигентност, това различие е ИНТЕРИНДИВИДУАЛНО. То е свързано /са свързани/ преди всичко с психометрията. Хората се описват и сравняват в рамките на 1 черта, на 1 качество, на 1 свойство. Например този човек има висока или ниска интелигентност. Много изследователи включително и Ана Анастази мислят, че с това се измерват различията между хората. В един психометричен резултат, каквато и висока валидност да има винаги се отразяват и неща, които пряко не измерваме.

Например: може да измерим у две лица различна интелигентност, но можем да не разберем, че по- високата интелигентност у едно лице се дължи на по- висока мотивация за постижения отколкото у друг. Каква е обаче реалността? Различните свойства на психичните процеси, качества и състояния у всеки човек са свързани по уникален начин- в механизъм, който е валиден само за отделния човек. Няма някакъв общ модел или матрица на вътрешна свързаност между характеристиките на конкретния човек. Това е интраиндивидуалността, неповторимостта, уникалността, индивидуалната идентичност и конкретност на човек. Не можем да правим психометрия на интраиндивидуалност. Няма мярка за уникалност. Има въпрос: КОЙ ТРЯБВА ДА ИЗУЧАВА индивидуалната Ψ. Не можем да измерим индивидуалните различия между хората.

Пример: Лучано Павароти- Хосе Карерас. Не можем да кажем кой има по- големи способности.

Между всички особености, които притежава човек има нещо, което доминира, най- типично е за него. Ако човек има добро самопознание може да знае коя е доминиращата му характеристика, да се сравни вътре в себе си и да каже “това за мен е най- важно”. Затова това портретиране се нарича ИДИОГРАФСКО. Човек се описва повече като качествени характеристики. Индивидуалността е такава форма на битието, в която в специфичен вид / различен от другите/ се изразява общата природа на човека. Същността на човешката индивидуалност следва да се търси не зад пределите на неговото психично битие, а вътре в него. Общото е съдържание на индивидуалното, а индивидуалното е присъщо на нещо общо.

Между различните психични структури съществуват многозначни връзки, които осигуряват автономия, независимост във функционирането на психичните образувания.


^ СТРУКТУРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА


Еднаква или различна е структурата на индивидуалността у хората. Трудно е да се отговори и добре е да се приема, че човек притежава различна структурираност на индивидуалните особености. Точно това го прави уникално същество. Всеки човек има неповторим портрет или вътрешен образ.

Отделната индивидуалност не може да се интерпретира чрез общ модел. Едно и също нещо може да се предаде по различен, следователно индивидуален начин. Това е конструктивистка позиция.

Дедуктивният подход при индивидуалността е неприемлив.

Индивидуалността притежава темпорални /времеви/ изменения, в различно време не е една и съща, има стабилност, има променливост, има и перспективност.


Индивидуалността има тройнствена природа- неповторимо своеобразие на индивидуалния свят на човека. Тя е цялостна, в нея влиза всичко психично, не може да бъде направена само от усещания, само от темперамент или само от интелигентност. Индивидуалността може да се регистрира обективно.


^ ФАКТОРИ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА


Какво прави хората различни? Много често се казва, че хората са различни, защото се раждат такива и различието им се предава от техните родители. когато се каже така възникват множество въпроси. Какво психично приемат от своите родители и какво не приемат.

Да речем, ако родителите имат знания в дадена област, знаят език, знаят физика и биология, ще онаследят ли децата техните знания, тяхната религия, еднакво отношение ли ще имат към политическите субекти, едни и същи ли убеждения за морал, справедливост и сексуалност ще имат?

Има и друг въпрос- за различие между хората в онаследени неща и за различия между хората в придобити по време на индивидуалния живот психични новообразувания. Има и въпроси- съществуват ли по наследство повлияни особености и такива, които са трудно зависими от генетични фактори.

В диференциалната Ψ доминира разбирането, че съществуват психични особености, които силно зависят от наследствеността такива, които са слабо или въобще не се влияят от наследството. Приема се, че темпераментът или интелигентността в определи отношения са силно повлияни, но ценностите, мотивациите, възгледите и убежденията, моралните образувания почти не се влияят от наследството. По особен начин стои въпросът с характера. Има конституционални теории според които характерът е генетично дефиниран /Кречмер/. Но неговата класификация е по- скоро за болни хора. В обясненията за формирането на характера е пропуснат биографичният фактор. Събитията, които са се случили с човек в живота /събитиен метод/- унижението и удоволствията, които е преживял, проверката на реалността, която има, състоянието, което му е причинила културата да бъде напрегнат или радостен правят характера. “В Париж се кове интелигентност, в провинцията- характер”.

Генетичните фактори не могат и не бива да се обсъждат вън от факторите на средата /културните фактори/.

Установено е, че биологичният потенциал на интелигентността у човека се движи най- високо до 20-25 пункта. Това означава, че хората с такъв потенциал следва да бъдат най- интелигентни. Оказва се обаче, че хората с 10 пункта биологичен потенциал могат да дадат коефициент на интелигентност- 105%, а с 18 пункта- 90%


^ ФОРМАЛНИ И СЪДЪРЖАТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПСИХОЛОГИЯТА


Много хора се раждат или бавни, или бързи и това е до края на живота им. Тази характеристика е формална. Фантазиите и мисловните процеси може да са много подвижни, но тази генетична предопределена формална характеристика се опосредства от съдържателни характеристики, които в Ψ мога да бъдат знания.

Функцията не може да мисли когато няма съдържание. Не може да не знаем какво е атом, а да мислим за Теория на относителността.


^ ПСИХИЧНИ НОВООБРАЗУВАНИЯ


Не е възможно индивидуалните различия да се обясняват само с наследствено придобити формални характеристики, без да се има предвид това, което наричаме психични образувания. Те са в резултат на научаване.

Феноменът “ФЛИН”- родителите, които имат висока интелигентност обикновено имат малко деца, или само 1 дете. Родителите, които раждат повече деца имат по- ниско IQ. Изследванията във всички страни показват, че децата на родителите с ниско IQ повишават своето IQ. Това говори, че IQ няма само генетични фактори. При умствена дейност мозъчната клетка хаби 100 единици глюкоза. Установява се обаче, че когато учителя обяснява нещата разбираемо за учениците техните мозъчни клетки използват по- малко глюкоза от необходимото. Научните изследвания показват, че хората, които имат високо IQ не показват висок коефициент на креативност, творчески способности.


ИНТЕЛИГЕНТНОСТ не е равно на КРЕАТИВНОСТ


Наследствеността и творчеството са сложни неща.

Наред с факторите НАСЛЕДСТВЕНОСТ и СРЕДА има и други фактори, а именно:

І. ^ Социоикономическия статус на личността-

18% бедни хора,

48 % сиви якички /работещите/,

21 % средно богати;

10%- богати,

3% супер богати.

Хората от тези различни семейства имат различна ценностна система, по различен начин преживяват нещата, амбициите им са различни.

Хората от семейства с различен статус имат различни възможности за обучение. Един от най- важните фактори за индивидуалните различия, това са психичните новообразувания от първичните навици до смисловите образувания на съзнанието.
^ ІІ. Различия в опита на хората
Има обучение, което води до разширяване на диапазона на индивидуалните различия у хората, има и обучение, което води до стагнация за индивидуално развитие. Обучението играе ключова роля за интелигентността. Разбираемо е как се прави умен човек, но не е разбираемо как се става ДОБЪР човек.

ІІІ. Половия диморфизъм- друг фактор за индивидуалните различия. Хората се делят на мъже и на жени. Има и такива тенденции- фемининност, маскулинност, андрогинност.

Деликатният проблем при този фактор е да открием кои различия се дължат на пола и да ги разграничим от тези различия, които са резултат на предписанията на културата към мъжа и жената. Така е станало, че всяка култура приписва на мъжа или жената определени схеми на поведение, които фалшиво заместват мъжкото /маскулинното/ и женското /феминното/.

Вероятно има и биологично и културно предписание към поведението на половете и трудно можем да оценим неговата роля като фактор за различието. Всички жени от Индия, Пакистан, Париж, Варшава имат по- голям температурен комфорт отколкото мъжете, по- издръжливи са, вършат работата до края, докато мъжете я зарязват. И мюсюлманката, и католичката, и атеистката имат едни и същи сексуални желания, но в съответната култура предписанията са много различни.


^ ТИПИЧНО МЪЖКИ ЧЕРТИ

ЖЕНСКИ ЧЕРТИ

агресивен

тактична

предприемчив

разположена

доминиращ

нежна

независим

не си служи с груби изрази

скрива емоциите

разбира чувствата на другия

обича математиката и науката

разговорчивост

обладава делови навици

религиозна

знае да усвоява света

интересува се от външността си

лесно взема решение

цени изкуството, акуратна в привичките си, спокойна

самоуверен, свободно говори за секс с мъже

силна потребност от защита


Стереотипни представи за мъжете и жените.

По какъв начин може да се индивидуализира една жена или 1 мъж?

тактичност+ лицемерие= победа

Един интраиндивидуален подход винаги ще включва различия от двата пола.

ХОМОСЕКСУАЛНОСТ. Пропагандната теза е, че загубата на биологичната идентичност прави хората различни, но в това твърдение се влага позитивен смисъл, че това не е така. Нито пък е вярно другото, че това е генетично заболяване. Ако това е така, то се отнася само за 1-2 % от хората. Загубата на биологична идентичност е емоционално заболяване, което самите субекти преживяват трагично, но работят с двоен образ, защото следва все пак да живеят.

Хомосексуалистите не искат да се върнат към хетеросексуалността, а искат останалото общество да ги приема. Те много се поддържат помежду си. Специфичен фактор, който влияе на индивидуалните различия и който описва хората като интернализирани на индивидуално равнище, дадени правила и норми е спецификата на културата и субкултурата. При интерпретацията на индивидуалните различия се наблюдава културен релативизъм. Понякога умерен, понякога краен, придобити черти и особености, които нямат универсален характер, валидни са само за хората от дадена култура и функционират като групови, етнически, расови, национални и други особености. Всяка култура например има еталон за интелигентност- кое е разумно и кое не е. За “западния” човек врагът е срещу него. За “източния” човек врагът е вътре в него.

Културният релативизъм често пъти е маскиран, но функционира много сериозно, винаги се изразява в поведението на хората /например молитвите/.


^ КАКВИ МОМЕНТИ ТРЯБВА ДА ИМА В ЕДИН ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОРТРЕТ?


Основни моменти в структурирането на психологически портрет. Не е съществено как ще бъде наречен диференциален, идиосинкретичен, идиографски или индивидуално- психологически.

В един портрет обикновено се влиза с кратки биографични фрагменти, но не и с биография, в която се разтваря целия портрет. това са обикновено педагогически ориентации, които тук не работят.

В биографическата част на портрета се маркират тези събития, или моменти от живота на човека, които са повлияли силно върху отношението й към живота, разбирането на човека, амбициите, волята, характера. Ако няма такива събитийни неща, няма защо да се отбелязват. Адлер пише, че не е преживял толкова тежко факта, че като се събужда, вижда братчето си мъртво до него, но за цял живот помни, че учителката казва, че е бавноразвиващ се. После Адлер завършва гимназия с отличен. Съпругата му е Раиса Ефщейн.

След това се потретира интелигентността. Иска се информация за обща интелигентност. Трябва да се избегне теорията, а да се посочи точно изследваното лице притежава или не обща интелигентност /прилагаме на лицето теста за интелигентност, например на Векслер/. Лицето трябва да бъде над 31 години, защото по- малките нямат още добре оформени качества. Има лице, които имат високо развита професионална интелигентност, способности. Отбелязва се степента и вида на интелигентността, например семантичната. Задължително се отбелязва социалната интелигентност на личността; АЗ- ова рефлексивна /интроспективна/ интелигентност. В портрета следва да се отговори дали лицето се самопознава добре, как се самоооценява, към какъв от Аз- овете е чувствителен, характеристика на самооценката- ниска, висока, реалистична, нереалистична. Трябва да се посочи и емоционалната култура на човека- какъв тип личностни особености притежава /човекът като личност- това е едно море от личностни качества/. Прекалено елементарно е да описваме даден човек черта по черта. Хуманистичната психологична гледна точка има екзистенциално битие, размишлява зад някои неща. Във високите етажи на образуванията лежи ценностната система на човека- кои ценности човекът уважава най- много. Ценностите, заедно с чувствата и потребностите, образуват ядрото на мотивационната система у човека. МОТИВИТЕ НЕ СА КАЧЕСТВО. Мотивите, които доминират в живота на човека могат да имат прагматична, екзистенциална природа и около тях гравитират темите в живота на всеки човек. Подходите за описване качествата на човека са ДИСПОЗИЦИОНЕН /личността се описва чрез качества/ и СИТУАЦИОНЕН /чрез поведение в отговорни сложни ситуации/.

Зрялата личност се познава по това, дали има достоверна оценка за себе си.

В изследването трябва да се пише кои неща имат смисъл в живота на изследваното лице. Не следва да се набляга на моралната страна на човека, а на психологичната. Неправилно е да се пише коя зодия е лицето. Портретът следва да е написан на психологически език, а не на журналистически. Обемът му следва да е около 2-3 страници. Може да завърши с предписание, но това не е задължително.

^ ИНДИВИДУАЛНИ И ТИПОЛОГИЧНИ РАЗЛИЧИЯ В ИНТЕЛЕКТА


ИНТЕЛЕКТ- една от основните ключови думи в психологията, категория. Исторически нещата са се развили така, че интелектът е бил фетишизиран, има митология за ума. От векове се мисли, че най- ценен е този, който е най- умен. Интелигентният, рационален човек е вечен възпитателен идеал на обществото. В строг психологически план интелектът е базата на познанието, на оцеляването, на адаптацията. В този смисъл интелигентността, особено разбирана като възможност да придобиваме опит, е фундаментално свойство на живите системи. Всяка жива система учи, придобива опит и въз основа на този опит протича нейното съществуване. Торндайк- пише, че животните са глупави. Това не е вярно. Животните са умни, но за своята среда, тъй като в единство с нея протича живота на животните. Способността на живите системи да учат и познават е фундаментално свойство. У човека интелигентността има съзнателен характер.

Човешкото познание работи с образи- понятия /думи/- символи. Символът е специален знак, код на знание /татуировка, кръстът за граф Монте Кристо/. Символът е разгънат, допълнен, обогатен образ или знак, нещо, което ние сме си прибавили в него, надарили сме го със значение ,приписвали сме му смислова стойност и той има значение за нас. Граф Монте Кристо – за него кръстът е символ не на вярата в бог, а на страданията му. Човешката интелигентност еволюира от това, че има исторически прогрес в ума, в познанието за разлика от моралния регрес. Между понятията интелигентност и интелект почти няма разлика. Има широка гледна точка, според която интелектът е свойство на нервно- мозъчната организация за обучение и придобиване на опит или способност за обучаемост. Пиаже разглежда интелекта като психично средство за адаптация, за постигане на равновесие /логически интелект- асимилация и акомодация/. Има тясно разбиране за интелекта, валидно само за човека, което гласи: да сме интелигентни- това означава да мислим абстрактно. В универсалния смисъл на думата интелектът се интерпретира като способност за решаване на задачи. Всеки човек е интелигентен- това е родова способност. Интелигентността е системно свойство на мозъка.


ИНТЕЛЕКТ


съдържателна страна функционална страна

/оперативна, операционна/


обем от всички знания мислене

какво?- знания, факти


как?- методи, алгоритми фантазия


оценки- истина, неистина висши Ψ функции


Съдържателната страна се състои от обем от всички знания.

Интелектът е ограничен синтез от знания и мислене /когнитивни функции/, чрез които решаваме задачи и придобиваме опит.

^ Колкото по- абстрактни понятия притежава един човек, толкова по- големи възможности се откриват, за абстрактно мислене и познание на истината.

Образователни и културни системи, които дават абстрактно- понятийна култура на хората, произвеждат интелигентни личности.

Ключ към разбирането на природата на интелигентността в много случаи е нейна структура.

^ Терминът “коефициент на интелигентност” идва от ранните изследвания на Алфред Бине, Уйлям Щерн /дефинирал е понятието умствена възраст/. Магистрална линия и психометричен пробив в диференциалната психология на интелекта прави английския психолог Чарлз Спирман, автор на така наречената БИФАКТОРНА ТЕОРИЯ за интелигентността. Той дава тестове на различни лица от различен тип- литературни, математически, практически, музикални. Установява, че много от изследваните резултати от различни тестове положително корелират. На какво се дължи това? Тогава Спирман допуска и формулира наличието на фактора G- общ, генерален, флуиден, излъчен от нас, природен, наследствено придобит интелект. Приписва му първостепенна роля в нашия живот. Едновременно с това говори за S- фактор- културен, изкристализиран, в резултат на културата /Гудинаф тест/.

сложна душа- богат характер


g










S




g

S1













g




S2










g







S3







S4

S5

^ Професор Дженсън, а не Йенсън казва 80% флуидна, 20 % изкристализирала; 80%-20%
70%-30%

50%-50%


Тестове за измерване на обща интелигентност- мерят флуидна + изкристализирала интелигентност. Класически тест в това отношение е теста на Рейвън /прогресивните матрици на Рейвън/. Наред с тази ориентация на разбиране на интелигентността се появяват и така наречените МУЛТИФАКТОРНИ теории за интелигентността, които имат преимуществото да описват интелигентността на човека посредством типология на индивидуалните умствени особености. Старт на тези теории още от 30- те години на ХХ век дава Луис Търстоун, който говори за 24 фактора на интелекта и после ги свежда до 8. В по- ново време лице на мултифакторния подход е американция евреин Хаорт Гарднър. Според мултифакторното разбиране на интелекта обща интелигентност не съществува. Нашият ум е съставен от много видове интелигентности. Той е съчетание на различно развити умствени възможности, способности.


Гарднър говори за 7 вида интелигентност:


езикова /лингвистична/ интелигентност, семантична;

абстрактна интелигентност /зад нея визира преди всичко математическата интелигентност/;

музикална интелигентност /то е по- скоро една метафора/;

пространствена интелигентност

двигателна интелигентност;

социална интелигентност- появява се в 2 разновидности

а/ интерперсонална интелигентност- да бъдем интелигентни по отношение на другите хора;

б/ интраперсонална- да сме интелигентни по отношение на себе си.

За структурно описание на интелигентността определено място заема геометричния /кубичен/ модел на интелекта. Из множеството теории, независимо от неговата факторна природа, този модел е добре съгласуван с когнитивните структури на съзнанието, както и с основните кодове на опита. От друга страна той е практически привлекателен, добре подрадеден от здравия разум и удобен за описание на умствените реалности у човека. Тук интелектът е описан като единство от 3 страни /структури/ между които има логическа хармония. на първо място интелигентността се интерпретира като система от когнитивни операции, след това като съдържание, с което се оперира и накрая като резултати от операциите върху съдържанието. За диференциалната психология представлява интерес акта, че съдържанието позволява да се направи издържана типология на интелигентността. Всеки тип интелект разкрива доминиращи познавателни възможности у човека:

образен или фигурален интелект- инициира се успешно обработват информация и от хора, които решават задачи когато имат работа с предмети, конкретни вещи, снимки, практически изображения. В определен смисъл тази интелигентност се асоциира с това, което наричаме практически интелект. Разбиране и откриване на скрити и възможни връзки между предметите. Дълбоко погрешно е тази интелигентност да се разглежда като някаква нисша или елементарна интелигентност. Не всеки индивид успешно функционира в обработката на вещи и практически ситуации. Важното е, че тази интелигентност може да функционира като креативна интелигентност и в този смисъл като високо успешна.

абстрактна интелигентност- инициира се от хора, които успешно решават задачи и придобиват опит когато имат работа с числа, букви, формули, съчетание между тях. Като цяло с абстрактни знаци. Това е знаково абстрактна интелигентност. Тя се проявява в 2 разновидности: като чиста абстрактна интелигентност- понятията описват факти, закономерности, които другите не могат да усетят, да видят.

семантична интелигентност- инициира се от хора, които успешно придобиват опит и решават задачи когато имат работа с думи, значението на думите, изречения, свързан текст, езикови конструкции. Тази интелигентност е ключова за развитие на съзнаниетои. Можем да я наречем езикова, понятийна, словесна, абстрактна в същото време. Павлов я нарича второсигнална интелигентност. Тя се изразява още в извличане на контекстна информация, на разбиране на метафори, сравнения, сложни езикови вериги. Среща се и названието “речникова интелигентност”. Тя е проблем на съвременните хора. Най- големият убиец на тази интелигентност е телевизията. Четенето е друго нещо. Много малко хора имат собствен език, умеят да се изразяват точно. понякога семантичната интелигентност затруднява и отношенията между хората. Тя функционира и като понятийна общокултурна интелигентност.

социална интелигентност- тя се появява в 2 разновидности:

а/ интерперсонална /по отношение на другите/;

б/ интраперсонална /по отношение на себе си/.


Синоними на социалната интелигентност са емоционална интелигентност, социална зрялост, социални умения, социална компетентност. В тесния смисъл се разбира като способност да интерпретираме вярно поведението на другите хора, да правим истиннни оценки на това поведение, в известен смисъл да прогнозираме поведението, като не става дума за вербалното поведение. Прибавя се и факта да сме емпатийни или чувствителни към проблемите или преживяванията на другия човек. Вярно е, че тук има морален момент, но социалната интелигентност е нещо по- широко. Тя е глобална, личностна характеристика /свойство/. Да сме интелигентни, това означава успешно да си взаимодействаме с другите пора в контекста на правилата и нормите на културата. Социално интелигентният човек възприема другите като ценност. Толерантен е към личността им, не унижава, има тенденция към морално сътрудничество и социална подкрепа, не е душевен терорист, има хуманистично излъчване и развито чувство за справедливост. За съжаление има социално диви хора и това не е трудно да се установи. Социалната интелигентност е доста независим параметър от другите видове интелигентност. Може да сме абстрактно, академично или музикално интелигентни, но да сме социално диви. Социалната интелигентност е способност да играем човешката си роля /тя не се учи/ да построяваме своето поведение върху факта истинно и успешно да разбираме другите хора. Природата ни е направила несъвършени и незавършени, но ни е оставила врата “да нанасяме корекции на тялото и душите си”- Вознесенски. Другата страна на социалната интелигентност- ИНТРОСПЕКТИВНА, интраперсонална, рефлексивна интелигентност- се отнася до това, да бъдем интелигентни по отношение на себе си, да носим така наречената АЗ- ова култура, или Аз- интелигентност. Различията между хората в тази област са доста. Когато портретираме един човек първото нещо, което следва да утвърдим за него е типът интелигентност, която доминира. Винаги следва да се подчертае наличието или отсъствието на социална интелигентност.

тест на Векслер за вербална и невербална интелигентност- за изследването можем да го ползваме по желание.


Известно е че човек познава 2 реалности:

едната реалност е вън от нас, има я и без нас. Тя е обективна, дадена, ние сме нейна причина. Изучава се от много науки.

другата реалност е субективна, затворена е вътре в нас. това е светът на нашите преживявания, мисли, чувства, желания, фантазии, надежди и разочарования.


Човек знае много добре, че това, което възприема, и възприятието не са едно и също нещо. Нещата нямат образи, образи има само в нас. Ние имаме образ за морето, морето няма образ. Това, че можем да мислим за мисълта си, да разберем, че тя е нещо различно от това, за което мислим е всъщност този процес, който наричаме рефлексия. Тук, на Земята единствено хората са рефлексивни същества. Те се питат кой съм аз, откъде идвам, накъде отивам. Животното не се пита за тези неща. Когато човек започне да си отговаря на въпроса кой, какъв е, тоест да се самоопределя или какъв иска да бъде, той функционира с една структура на съзнанието, наречена САМОСЪЗНАНИЕ- структура, която познава “сама себе си”. Призивът на Сократ “Човече, познай себе си” може да бъде продължен “Познай себе си, за да разбереш другите”. Самопознанието е процес, който протича с различен успех у хората. Не всички хора се самопознават успешно и по тази причина живеят в заблуди относно себе си и това блестящо личи когато имат неадекватно поведение, когато правят грешки и неверен избор. При отговор на въпроса “Кой съм аз?” хората финализират процеса на самопознанието и изграждат една представа, едно разбиране за себе си, една гледна точка, която наричаме АЗ- образ, Аз- представа, АЗ- концепция, АЗ- съзнание, самопортретират се.

АЗ- образът- това е нашият самопортрет. Съществува 1 реално АЗ- това, което казваме, че сме и вярваме, че сме. Може и да не съвпада с това, което сме.

В същото време човек иска да бъде някой или някакъв, да е различен от това, което е и съзнанието работи с АЗ- идеално. Има хора, у които има фиксация и структуриране на АЗ-а чрез това, което казват другите за тях. Когато ние построяваме своя образ и приемаме това, което другите казват за нас, е огледален АЗ- образ, в известна степен социален.

Аз- образът не е нещо аморфно, дифузно. АЗ- ът е диференциран и съзнанието работи с много АЗ- ове.

Джеймс определя следните видове Аз- ове:

Аз- интелект;

Аз- морал