Реферат: Учебен план (наименование на модулите и тяхната продължителност) > Учебна програма > 2 Теоретична част на учебната програма а) Обща (фундаментална) фармакология

1. ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Наименование на специалността

1.2. Продължителност на обучението

1.3. Изисквано базово образование за допускане до обучение

1.4. Общи положения

1.4.1. Форми и методи на обучение

1.4.2. Държавен изпит

2. ДЕФИНИЦИЯ НА СПЕЦИАЛНОСТТА, КОМПЕТЕНЦИИ И УМЕНИЯ

^ 3. ЦЕЛ НА ОБУЧЕНИЕТО

4. ОБУЧЕНИЕ

4.1. Учебен план (наименование на модулите и тяхната продължителност)

4.2. Учебна програма

4.2.1. Теоретична част на учебната програма

а) Обща (фундаментална) фармакология

б) Специална (системна) фармакология

в) Основни принципи на лекарствената токсикология
^ г) Основни принципи на клиничната фармакология д) Обща рецептура на лекарствените форми
4.2.2. Практическа част на учебната програма

а) Списък и брой на манипулациите и експерименталните методи, които специализантът трябва задължително да изучи и познава

б) Списък и брой на експерименталните методи и оперативни процедури, които специализантът трябва задължително да извърши и овладее

4.3. Задължителни колоквиуми и график за полагането им

4.4. Литература и WEB-базирано обучение

^ 5. КОНСПЕКТ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ЗА СПЕЦИАЛНОСТ






1. ВЪВЕДЕНИЕ


1.1. НАИМЕНОВАНИЕ НА СПЕЦИАЛНОСТТА: ФАРМАКОЛОГИЯ

^ 1.2. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ОБУЧЕНИЕТО: Четири години, от които 44 месеца по фармакология и 4 месеца – по клинична фармакология при 8-часов (или приравнен към него) работен ден.
^ 1.3. ИЗИСКВАНО БАЗОВО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ОБУЧЕНИЕ: магистри по хуманна медицина, 1.4. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
^ 1.4.1. ФОРМИ И МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ


Подготовка по индивидуален календарен план, разработен от ръководителя на специализанта. Магистърът трябва да има книжка на специализанта, в която неговият ръководител да записва овладените задължителни методи и оперативни процедури, взетите колоквиуми и натрупаните кредити.

Изслушване на задължителен цикъл от лекции по избрани модули (раздели) на фундаменталната и системната фармакология и по основните принципи на клиничната фармакология (25 уч. часа/1 кредит).

Изслушване на избрани лекционни курсове за лекари, отговорящи на отделни модули от учебната програма за специализация по фармакология (25 уч. часа/1 кредит).

Посещаване на редовния лекционен курс по фармакология за студенти по хуманна медицина, (25 уч. часа/1 кредит).

Активно участие в научно-изследователската дейност в републиканската база, вкл. в научни проекти, финасирани от МОН или съответния ВУЗ. При устно или постерно предствяне за всяко съобщение на научен симпозиум или конгрес, се признава по 1 кредит, а за съавторство в публикация (вкл. обзор) в научно списание – 2 кредита за българско и 4 кредита за чуждестранно списание. При подготовка и изнасяне на реферат или компютърна презентация по определена фармакологична тема, вкл. експериментален метод пред Колегиума на съответната Републиканска база се зачита 1 кредит. За специализация в чужбина по специалността се признава по 1 кредит на месец.

При изучаването на отделните фармакотерапевтични групи, които са съобразени с ATC класификацията на СЗО, а също и при тяхното писмено или устно представяне на колоквиуми или на Държавен изпит, специализантът трябва да спазва следната примерна схема: определение и класификация на групата лекарства, фармакокинетични особености, фармакодинамика, основни клинични показания, лекарствени взаимодействия, нежелани реакции, влияние върху бременността и лактацията, влияние върху способността за работа с машини (вкл. шофиране). Същата схема е задължителна при описване на едно

или две основни лекарства от съответната група. В този случай обаче схемата се допълва с най-често използваното дозиране при възрастни, а също с – особеностите в приложението на лекарствата при деца, пациенти в напреднала възраст, пациенти с увреждане на чернодробната или бъбречната функция. Специализантът трябва да знае международните наименования на лекарствата, а на тези, включени в Позитивния лекарствен списък и – по 1–2 търговски наименования. Той трябва да може правилно да ги изписва на латиница. На колоквиумите и държавните изпити специализантът трябва да онагледи писмено фармакотерапевтичната група или основния лекарствен препарат от нея с информативни таблици, схеми и някои формули, като прави адекватни логични връзки с фундаменталната фармакология.

^ Усвояване на задължителните самостоятелно извършвани in vivo и in vitro експериментални методи и оперативни процедури за предклинично фармакологично и токсикологично изследване на биологично активни вещества, съгласно настоящата учебна програма.

^ Контрол на подготовката и знанията. Осъществява се чрез провеждане на 12 колоквиума и 12 теста върху основните модули (раздели) на фармакологията. За всеки успешно положен колоквиум специализантът получава по 2 кредитa. Колоквиумите и тестовете се полагат пред тричленна комисия, назначена от ръководителя на обучаващата институция. До колоквиум № 1, 2, 4, 5, 6, 10 и 11 специализантът се допуска, ако предния ден (или няколко дни по-рано) пред същата Комисия е провел успешно един експеримент и е демонстрирал една оперативна техника от Списъка на задължителните експерименталните методи и оперативни процедури (т. 4.2.2.б. от практическата част на учебната програма). Преди всеки колоквиум специализантът трябва да е прибавил към кредитаната си сметка поне 1 или 2 кредита, което означава че е проявил активност и резултатност през изтеклия до колоквиума период. Още повече, че за допускане до Държавен изпит освен взетите успешно колоквиуми и 4-годишен трудов стаж ще са нужни и 50 кредита. Целта на натрупване на кредити е специализантът да се поддържа в активно състояние през целия период на обучение. Колковиумите се оценяват по шестобалната система и се вписват в книжката за специализация. Всеки колоквиум и самостоятелно извършените преди него експерименти се регистрират в специална тетрадка по СДО в съответната обучаваща институция. Колоквиумите включват 15-минутен писмен тест, писмен и устен изпит. Тестът съдържа 15 въпроса с по 4 възможни отговора, като броят на верните отговори трябва да е равен на броя на неверните. Тестът е решен, ако най-малко 60% от отговорите са верни. Той участва във формирането на крайната оценка от писмения изпит с 33%. Подходящи са семинарните тематични тестове, публикувани в “Принципи на медицинската фармакология” (2006). След теста лотарийно се определят два въпроса, представляващи отделни тематични единици от съответните модули от програмата за теоретично обучение. В рамките на 120 min въпросите се развиват и онагледяват писмено. При оценката на писмения изпит се взема в съображение и информативността на онагледяването. Към устен колоквиум се преминава, само ако Комисията прецени, че средната оценка от писмения тест и писмения колоквиум е най-малко много добър (4,5). В противен случай колоквиумът се повтаря най-рано след 30 дни. На устния изпит всеки член на Комисията може да зададе 1–2 уточняващи въпроса, свързани с писмения изпит и теста.



^ 1.4.2. ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ



До Държавен изпит се допускат само специализанти, завършили пълния 4-годишен курс на обучение, взели успешно всички 12 колоквиума и натрупали 50 кредита.

В два последователни дни се полагат съответно теоретичен и практически изпит по фармакология. Изпитите се провеждат от изпитна комисия за държавен изпит за специалност, утвърдена от министъра на здравеопазването, включваща трима хабилитирани лица или доктори на медицинските науки, специалисти по фармакология.

^ Теоретичният изпит включва 25-минутен писмен тест, писмен и устен изпит. Тестът съдържа 25 въпроса с по 4 възможни отговора, като броят на верните отговори трябва да е равен на броя на неверните. Тестът се изтегля на лотариен принцип. Той е решен, ако най-малко 60% от отговорите са верни. Тестът участва във формирането на крайната оценка от писмения изпит с 25%. За пример може да служат модулните тестове, публикувани в “Принципи на медицинската фармакология” (2006). След теста лотарийно се определят три въпроса от теоретичната част на Конспекта за Държавен изпит – един от фундаменталната и два от системната (органната) фармакология. В рамките на 180 минути трите въпроса се развиват и онагледяват писмено. При оценката се взема в съображение и информативността на онагледяването. Към устен изпит се преминава само, ако Комисията прецени, че общата оценка от писмения тест и писмения изпит е най-малко много добър (4,50). В противен случай изпитът се повтаря по етапния ред на следващата сесия, но след допълнително 4-месечно платено обучение. Устният държавен изпит се провежда по подобен на колоквиумите начин.

^ Практическият изпит включва:

Самостоятелно извършване на един експеримент с продължителност до 4 часа с неизвестни за специализанта лекарства върху мишки, плъхове, котки или зайци, при спазване на етичните норми за работа с опитни животни.

Демонстрация на една лотарийно избрана оперативна техника от Списъка на задължителните манипулации и оперативни процедури.



^ 2. ДЕФИНИЦИЯ НА СПЕЦИАЛНОСТТА, КОМПЕТЕНЦИИ И УМЕНИЯ

Лекарствата са основният предмет на фармакологията. В 90–95% от случаите диагностиката, профилактиката и терапията на заболяванията, а също планираната репродукция са свързани с тяхното използване. Фармакологията е инердисциплинарна наука. Тя е основа на фармакотерапията. Знанията, уменията и компетенциите на специалиста по фармакология са свързани с фармакокинетиката и фармакодинамиката на лекарствата, техните показния, дозиране, взаимодействия и нежелани реакции. Съвременният фармаколог е изключително необходими както за пълноценната диагностика, профилактика и лечение на различни заболявания, така също за предклиничното и клиничното изследване и внедряване на нови още по-ефективни лекарствени продукти.

^ 3. ЦЕЛ НА ОБУЧЕНИЕТО

Осигуряване на съвременна теоретична и практическа подготовка и създаване на високо квалифицирани специалисти по фармакология за нуждите на научно-изследователската, преподавателската и внедрителската дейност, а също – за фармацевтичната промишленост и рационалното използване на лекарствaта.


4. ОБУЧЕНИЕ

4.1. УЧЕБЕН ПЛАН (НАИМЕНОВАНИЕ НА МОДУЛИТЕ И ТЯХНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ – 30 модула/200 учебни часа/8 кредита)


Модул/раздел

(25 уч. часа/1 кредит)

Учебни часове

Година I (58 учебни часа)




1. Въведение

2. Лекарствo

3. Фармакокинетика на лекарствата

4. Фармакодинамика на лекарствата

5. Фактори, модифициращи кинетиката и действието на лекарствата.

6. Явления при многократно прилагане на лекарствата

7. Лекарствени взаимодействия

8. Лекарства, действащи върху нервната система

9. Лекарства, повлияващи тъкънните медиатори (автакоиди), азотния оксид и пурините

1

1

4

4


3

1

4

30


10

Година II (53 учебни часа)




10. Антиинфекциозни лекарства

11. Лекарства, повлияващи сърдечно-съдовата система

12. Хематологични лекарства

13. Лекарства, повлияващи отделителната система

14. Лекарства, повлияващи дихателната система

20

14

10

5

4

Година III (56 учебни часа)




15. Лекарства, повлияващи храносмилателната система

16. Лекарства, повлияващи репродуктивната система

17. Ендокринологични и метаболотропни лекарства

18. Противотуморни лекарства

19. Лекарства, повлияващи имунната система
^ 20. Лекарства, повлияващи сензорните органи
21. Лекарства, използвани в денталната медицина

12

8

14

4

5

9

4

Година IV (33 учебни часа)




22. Фитофaрмакология

23. Хомеопатията – допълнителен метод в комплексната фармакотерапия

24. Диагностични лекарства

25. Нежелани лекарствени реакции

26. Антидоти

27. Принципи при лечение на лекарствени и други остри отравяния

28. Биоеквивалентност и основни фармакокинетични показатели на лекарствата. Мониторинг на карбамазепин, гентамицин и литиев карбонат

29. Критерии за оценка на ефективността и рационалността на медикаментозното лечение. Фармакоикономика. Позитивен лекарствен списък и реимбурсиране на лекарствата. Принципи на добрата клинична практика

30. Фармакогенетика и генна терапия

31. Обща рецептура на лекарствените форми

5


2

5

4

2


2


3


3

4

3
ВСИЧКО
200 часа


4.2 УЧЕБНА ПРОГРАМА


4.2.1. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

^ а) Обща (фундаментална) фармакология

Модул 1. Въведение (1 уч. час)

1.1. Предмет и задачи на фармакологията като основа на фармакотерапията. Връзка с клиничните и неклиничните науки. Основни клонове на експерименталната и клиничната фармакология: перинатална, педиатрична и гериатрична; имунофармакология, геномна фармакология, хронофармакология, биохимична фармакология.

1.3. Историческо развитие на фармакологията: Документи преди и след новата новата ера. Нобелови лауреати. Народните лечители по нашите земи. Фармакологията в България.


Модул 2. Лекарствo (1 уч. часa)

2.1. Лекарство – определение и произход.

2.2. Наименования на лекарствата. Основни принципи на ATC класификация на лекарствата.

2.3. Видове дроги и лекарствени препарати (продукти)

2.4. Етапи в създаването на нови лекарства – предкиничен и клиничен

2.5. Основни регулаторни органи – ИАЛ и др. Принципи на добрата лабораторна и добрата производствена практика. Регистрация на лекарствата. Орфан-лекарства

2.6. Хранителни, минерални и витаминни добавки. Регистрация

2.7. Лекарствена информация


Модул 3. Фармакокинетика на лекарствата (4 уч. часа)

3.1. Трансмембранен транспорт на лекарствата

3.1.1. Пасивен транспорт: филтрация, проста дифузия. Лекарства слаби бази и слаби киселини – значение на pK на лекарството и pH на средата

3.1.2. Активен транспорт: натриева, калиева и аминна помпа; улеснена дифузия на глюкозата, пиноцитоза

3.1.3. Конвекция

3.2. Резорбция на лекарствата

3.2.1. Резорбция на лекарствата при ентерално приложение: буколингвална, стомашна, на нивото на тънкото и дебелото черво

3.2.2. Резорбция на лекарствата при парентерално приложение: след инжектиране (s.c., i.m, i.v., i.v. инфузия, субарахноидално, епидурално, интраартериално, интраартикуларно, интракардиално, интраперитонеално) и инхалиране; след перкутанно, пермукозно и урогенитално приложение

3.3. Разпределение на лекарствата в организма

3.3.1. Компартменти (пространства) на разпределение

3.3.2. Свързване на лекарствата с плазмените и тъкънните протеини

3.3.3. Основни фармакокинетични параметри: привиден обем на разпределние, бионаличност, полуживот, Cmax, tmax и др.

3.3.4. Бариерни системи, свързани с разпределението на лекарствата (кръвно-мозъчна, плацентарна, тестикуларна) и екскрецията им (кръвно-млечна, кръвно-алвеоларна)

3.5. Метаболизъм (биотрансформация) на лекарствата в организма

3.5.1. Реакции през I фаза: окисление на фенилбутазона, редукция на леводопа, хидролиза на местните анестетици. Предлекарства

3.5.2. Реакции през II фаза: глюкуроконюгация на хлорамфеникола, ацетилиране на изониазида (генетичнен полиморфизъм); сулфоконюгация на хепарина

3.5.3. Ензимни системи (изоформи на цитохром P450) и органи, участващи в метаболизма на лекарствата. Бърз чернодробен метаболизъм и ентерохепатален кръговрат.

3.5.4. Лекарства ензимни индуктури и лекарства ензимни инхибитори на CYP450

3.5.5. Лекарства, повлияващи P-гликопротеина

3.6. Екскреция на лекарствата и техните метаболити

3.6.1. Излъчване на лекарствата чрез бъбреците

3.6.2. Екскреция на лекарствата с жлъчката, през стомашно-чревния тракт, белия дроб, слюнката, млякото, потта и др.


Модул 4. Фармакодинамика на лекарствата (4 уч. часа)

4.1. Лекарствено действие и лекарствен ефект

4.2. Неспецифично действие на лекарствата

4.3. Специфично действие на лекарствата

4.3.1. Лекарства, повлияващи ДНК

4.3.2. Лекарства, повлияващи микробните ораганели

4.3.3. Лекарства, повлияващи таргетните макромолекули протеин: йонни канали и помпи, ензими, молекули-носители, рецептори

4.3.4. Рецепторни механизми на лекарственото действие

4.3.4.1. Понятие за рецептор, лиганд, афинитет и вътрешна активност. Лекарства агонисти, лекарствата антагонисти, лекарства парциални агонисти, смесени агонист/антагонисти. Пре- и постсинаптични мембранни рецептори. Междумедиаторни взаимодействия – положителна и отрицателна обратна връзка. Рецепторни теории

4.3.4.2.Основни типове рецептптори и техните лиганди: тип 1 (йонотропни рецептори), тип 2 (G-протеин-свързани рецептори), тип 3 (тирозин-киназни рецептори), тип 4 (нуклеарни рецептори). Трансдукционни сигнални механизми

4.3.4.3. Градирани ефекти (отговори), доза-ефект и време-ефект зависимости – графично представяне в аритметична и полулогаритмична скала. Атернативни ефекти.

4.3.4.4. Основни действия и ефекти на лекарствата според техния характер, насоченост и терапевтична целесъобразност


Модул 5. Фактори, модифициращи кинетиката и действието на лекарствата (3 уч. часа)

5.1. Фактори от страна на лекарствата

5.1.1. Физични свойства (агрегатно състояние, кристален строеж, оситненост), физико-химични свойства (липидоразтворимост, pK-стойност, константа на Михаелис, полярност), химичен строеж (връзка между химична структура и фармакологично действие; изомерия – фармакодинамична роля).

5.1.2. Лекарствена форма – биофармацевтично значение. Фармацевтична еквивалентност. Биоеквивалентност на различните генерични лекарствени продукти. Съвременни депо-системи – клинично приложение.

5.1.3. Доза (видове дози, интервала на дозиране, терапевтичен индекс, фактор на сигурна безопасност).

5.3. Фактори от страна организма

5.2.1. Възраст и телесна маса. Особености при дозирането на лекарствата при деца и пациенти в напреднала възраст.

5.2.2. Пол. Фармакотерапевтични особености у жени в репродуктивна възраст.

5.2.3. Патологични процеси (чернодробни, бъбречни, сърдечни и други заболявания)

5.2.4. Генетични фактори, повлияващи кинетиката и действието на лекарствата.

5.2.5. Tип нервна система

5.2.6. Съучастие (compliance) на болния в лечението

5.2.7. Хронофармакология – клинично значение

5.3. Фактори от страна на средата


Модул 6. Явления при многократно прилагане на лекарствата (1 уч. час)

6.1. Тахифилаксия, толерантност, лекарствена зависимост, резистентност, алергични реакции, кумулация. Механизми.


Модул 7. Лекарствени взаимодействия (4 уч. часа)

7.1. Взаимодействия на лекарствата на фармацевтично (in vitro) ниво. за инактивиране, образуване на нерзатворима утайка и др.

7.2. Взаимодействия на лекарствата на различни фармакокинетични нива (резорбция, метаболизъм, разпределение и екскреция).

7.3. Фармакодинамични взаимодействия на лекарствата. Антагонизъм. Синергизъм. Синергоантагонизъм.

7.4. Взаимодействия на лекарствата с наркоманогенни средства (алкохол, никотин, психозомиметици и др.) Взаимодействия на лекарствата с клинично-лабораторните тестове за определяне на билирубин, пикочна киселина и алкална фосфатаза в серума, глюкоза в серума и урината, протеини в урината и др.

^ б) Специална (системна) фармакология

Модул 8. Лекарства, действащи върху нервната система (30 уч. часа)

8.1. Психотропни лекарства (5 уч. часа)

8.1.1. Антипсихотици

8.1.1.1. Фенотиазини

8.1.1.2. Бутирофенони

8.1.1.3. Дифенилбутилпиперидини

8.1.1.4. Тиоксантени

8.1.1.5. Сулпириди

8.1.1.6. Атипични невролептици

8.1.1.7. Други невролептици

8.1.2. Анксиолитици

8.1.2.1. Бензодиазепини

8.1.2.2. Небензодиазепинови анксиолитици

8.1.3. Антидепресанти

8.1.3.1. Трициклични антидепресанти

8.1.3.2. Тетрациклични антидепресанти и централни α2-рецепторни блокери

8.1.3.3. Селективни инхибитори на пресинаптичното усвояване на серотонин (SSRIs)

8.1.3.4. Селективни инхибитори на пресинаптичното усвояване на норадреналин (SNARIs)

8.1.3.5. Инхибитори на пресинаптичното усвояване на норадреналин и серотонин

8.1.3.6. Инхибитори на пресинаптичното усвояване на норадреналин и допамин

8.1.3.7. MAO-A инхибитори

8.1.3.8. Фитопрепарати с антидепресивно действие

8.1.4. Антиманийни лекарства

8.1.4.1. Препарати, прилагани при остра мания

8.1.4.2. Препарати за профилктика на циклофрения

8.1.5. Психостимуланти

8.1.6. Ноотропни лекарства

8.2. Сънотворни и седативни лекарства (1 уч. часа)

8.2.1. Сънотворни лекарства

8.2.1.1. Бензодиазепини (еухипнотици)

8.2.1.2. Бензодиазепинoподобни препарати

8.2.1.3. Пиперидинови производни

8.2.1.4. Барбитурати

8.2.1.5. Други хипнотици

8.2.1.6. Комбинирани хипнотици

8.2.2. Седативни лекарства

8.2.2.1. Бромиди

8.2.2.2. Фитопрепарати

8.2.2.3. Комбинирани седативни препарати

8.3. Антиепилептични лекарства (2 уч. часа)

8.3.1. Карбоксамиди

8.3.2. Хидантоини

8.3.3. Барбитурати и техни аналози

8.3.4. Сукцинимиди

8.3.5. Бензодиазепини

8.3.6. GABA-трансаминазни инхибитори (валпроати и др.)

8.3.7. Модулатори на бензодиазепин-нечувствителните подтипове на GABAA-рецептора

8.3.8. Инхибитори на пресинаптичното усвояване на ГАМК

8.3.9. Лекарства, намаляващи глутаматната екзоцитоза

8.3.10. Аналози на ГАМК и други антиепилептични лекарства

8.3.11. Карбоанхидразни инхибитори

8.4. Лекарства за лечение на нервно-дегенеративни заболявания (2 уч. часа)

8.4.1. Антипаркинсонови лекарства

8.4.1.1. Централни допаминергични лекарства

8.4.1.2. Централни M-холинолитици

8.4.2. Лекарства за лечение на хореята на Huntington

8.4.3. Лекарства за лечение на болестта на Alzheimer

8.4.4. Лекарства за лечение на амиотрофична латерална склероза

8.5. Опиоидни аналгетици (морфиномиметици) (2 уч. часа)

8.5.1. Препарати от природен произход

8.5.2. Полусинтетични производни на кодеина и морфина

8.5.3. Синтетични опиоидни аналгетици

8.6. Общи анестетици (2 уч. часа)

8.6.1. Инхалационни анестетици

8.6.1.1. Летливи течности

8.6.1.2. Газове

8.6.2. Инжекционни анестетици

8.6.2.1. Барбитурати и тиобарбитурати

8.6.2.2. Небарбитурови анестетици

8.7. Местни анестетици (1 уч. час)

8.7.1. Алкалоиди

8.7.2. Eстери на ПАБК

8.7.3. Амиди

8.8. Вегетотропни лекарства (5 уч. часа)

8.8.1. Холинергична медиация

8.8.2. Холиномиметици

8.8.2.1. Холиномиметици с пряко действие

8.8.2.2. Холиномиметици с непряко действие (антихолинестеразни лекарства)

8.8.3. M-холинолитици

8.8.4. Ганглиоблокери (N1-холинолитици)

8.8.5. Адренергична медиация

8.8.6. Адреномиметици

8.8.6.1. Алфа-адреномиметици

8.8.6.2. Бета-адреномиметици

8.8.6.3. Бета- и алфа-адреномиметици

8.8.6.4. Адреномиметици с непряко действие

8.8.7. Адренолитици

8.8.7.1. Алфа-блокери

8.8.7.2. Бета-блокери (селективни и неселективни)

8.8.7.3. Препарати с бета- и алфа-блокираща активност

8.8.7.4. Лекарства, повлияващи катехоламинните депа

8.8.7.5. Агонисти на β2-адренергичните рецептори

8.9. Миорелаксанти (1 уч. час)

8.9.1. Миорелаксанти с периферен механизъм на действие (нервно-мускулни блокери)

8.9.1.1. Недеполяризиращи (конкурентни) миорелаксанти

8.9.1.2. Деполяризиращи миорелаксанти (N2-агонисти)

8.9.2. Миорелаксанти с централен механизъм на действие

8.9.2.1. Агонисти на пресинаптичните GABAB-рецептори

8.9.2.2. Бензодиазепини

8.9.2.3. Други централни миорелаксанти (моно- и комбинирани препарати)

8.10. Ревулзивни и локални противовъзпалителни лекарства (1 уч. час)


Модул 9. Автакоиди, азотен оксид и пурини и фармакологичното им повлияване (10 уч. часа)

9.1. Моноамини (2 уч. часа)

9.1.1. Антихистаминни лекарства

9.1.1.1. H1-блокери от I, II и III поколение

9.1.1.2. H2-блокери

9.1.1.3. Мастоцитни протектори

9.1.2. Агонисти и антагонисти на серотонинергичните рецептори

9.2. Съединения с липиден произход (1 уч. час)

9.2.1. Ейкозаноиди – агонисти и блокери на тяхната биосинтеза

9.2.2. Фактор, активиращ тромбоцитите

9.3. Нехормонални пептиди (1 уч. час)

9.3.1. Опиоидни пептиди

9.3.2. Съдосвиващи пептиди

9.3.3. Съдоразширяващи пептиди

9.3.4. Цитокини и растежни фактори

9.4. Неопиоидни аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства (4 уч. часа)

9.4.1. Неопиоидни (антипиретични) аналгетици

9.4.1.1. Анилини (анилиди)

9.4.1.2. Пиразолони

9.4.1.4. Други неопиоидни аналгетици

9.4.2.9. Комбинирани препарати предимно с аналгетично действие

9.4.2. Нестероидни противовъзпалителни средства (COX инхибитори)

9.4.2.1. Салицилати

9.4.2.2. Пиразолони

9.4.2.3. Бутилпиразолидини (пиразолидиндиони)

9.4.2.4. Производни на индолоцетната киселина

9.4.2.5. Производни на фенилоцетната киселина

9.4.2.6. Производни на пропионовата киселина

9.4.2.7. Оксиками

9.4.2.8. Коксиби

9.4.2.9. Други нестероидни противовъзпалителни средства

9.4.2.10. Комбинирани препарати с противовъзпалително действие

9.5. Антиревматоидни лекарства
^ 9.5.1. Нестероидни и стероидни противовъзпалителни лекарства
9.5.2. Селективни имуносупресори

9.5.2.1. Рецепторни антагонисти на TNF-α (моноклонални антитела)

9.5.2.2. Инхибитори на пиримидиновия синтез

9.5.2.3. Микотични пептиди

9.5.2.4. Микофенолати

9.5.3. Неселективни имуносупресори

9.5.3.1. 8-Аминохинолини

9.5.3.2. Цитостатици (алкилатори, антиметаболити)

9.5.4 Азосъединения

9.5.3.5. Хелатори

9.5.3.6. Препарати на златото

9.6. Азотен оксид и нитроксидергични механизми в действието на лекарствата (1 уч. час)

9.7. Пурини и пуринергични механизми в действието на лекарствата (1 уч. час)


Модул 10. Антиинфекциозни лекарства (20 уч. часа)

10.1. Антибактериални лекарства (10 уч. часа)

10.1.1. Пеницилини

10.1.1.1. Биосинтетични пеницилини

10.1.1.2. Бета-лактамазоустойчиви пеницилини

10.1.1.3. Широкоспектърни пеницилини

10.1.1.4. Протектирани с бета-лактамазен инхибитор широкоспектърни пеницилини

10.1.1.5. Комбинирани пеницилини

10.1.2. Цефалоспорини от I, II, III и IV поколение

10.1.2.5. Протектирани с бета-лактамазен инхибитор широкоспектърни цефалоспорини

10.1.3. Карбапенеми

10.1.4. Mонобактами

10.1.5. Аминогликозиди

10.1.6. Тетрациклини

10.1.7. Амфениколи

10.1.8. Макролиди

10.1.9. Линкозамиди (линкозамини)

10.1.10. Гликопептиди

10.1.11. Стрептограмини

10.1.12. Полимиксини

10.1.13. Други антибактериални лекарства

10.1.13. Сулфонамиди (конкуретни антагонисти на ПАБК)

10.1.13.1. Сулфонамиди с краткотрайно действие

10.1.13.2. Депо-сулфонамиди

10.1.13.3. Сулфонамиди с незначителна чревна резорбция (ентероантисептици)

10.1.13.4. Сулфонамиди и триметоприм

10.1.14. Хинолони (топоизомеразни инхибитори)

10.1.14.1. Нефлуорирани хинолони

10.1.14.2. Флуорохинолони

10.1.15. Оксихинолини

10.1.16. Нитрофурани

10.1.17. Принципи на рационалната антибактериална терапия

10.2. Антимикобактериални лекарства (2 уч. часа)

10.2.1. Противотуберкулозни лекарства (антибиотици и синтетични препарати)

10.2.2. Антилепрозни лекарства

10.3. Антилуетични лекарства

10.4. Противовирусни лекарства (2 уч. часа)

10.4.1. Противогрипни лекарства

10.4.2. Интерферони

10.4.3. Нуклеозидни аналози (инхибитори на вирусната ДНК-полимераза)

10.4.4. Ненуклеозидни аналози (инхибитори на вирусната ДНК-полимераза)

10.4.5. Протеазни ихибитори

10.4.6. Противовирусни лекарства за локално приложение

10.5. Антимикотични лекарства за системно приложение (2 уч. часа)

10.5.1. Синтетични антимикотици

10.5.1.1. Имидазоли

10.5.1.2. Триазоли

10.5.1.3. Препарати с различна структура

10.5.2. Антимикотични антибиотици (полиени и др.)

10.6. Антипротозойни лекарства (1 уч. часа)

10.6.1. Антималарийни лекарства

10.6.2. Антитрихомонасни лекарства

10.6.3. Амебицидни лекарства

10.6.4. Антитоксоплазмозни лекарства

10.6.5. Антиламблиазни лекарства

10.6.6. Антибалантидиазни лекарства

10.6.7. Лекарства за лечение на пневмоцистоза

10.7. Антихелминтни лекарства (1 уч. час)

10.7.1. Антицестодни лекарства

10.7.2. Антинематодни лекарства

10.7.3. Антитрематодни лекарства

10.8. Антисептици и дезинфектанти (2 уч. час)

10.8.1. Окислители

10.8.2. Халогенни препарати

10.8.3. Детергенти

10.8.4. Феноли

10.8.5. Алдехиди

10.8.6. Алкохоли

10.8.7. Багрила

10.8.8. Етерични масла и фитопрепарати

10.8.9. Соли на някои метали

10.8.10. Киселини

10.8.11. Фарингеални и стоматоантисептици


Модул 11. Лекарства, повлияващи сърдечно-съдовата система (14 уч. часа)

11.1. Лекарства за лечение на сърдечна недостатъчност (инотропни лекарства) (2 уч. часа)

11.1. Лекарства, намаляващи пред- и следнатоварването на сърцето

11.1.1. ACE инхибитори

11.1.2. АТ1-блокери

11.1.3. Неорганични нитрати

11.1.2. Лекарства, намаляващи предимно преднатоварването на сърцето

11.1.2.1. Салидиуретици

11.1.2.2. Бримкови диуретици

11.1.2.3. Органични нитрати

11.1.2.4. Антагонисти на алдостерона

11.1.3. Лекарства, намаляващи следнатоварването на сърцето

11.1.3.1. Препарати с алфа- и бета-блокираща активност

11.1.3.2. Постсинаптични α1-блокери

11.1.3.3. Нормофрекфентни дихидропиридинови калциеви антагонисти:

11.1.4. Миокардни стимуланти (кардиотоници)

11.1.4.1. Дигиталисови сърдечни гликозиди

11.1.4.2. Дигоксинови производни

11.1.4.3. Строфантови сърдечни гликозиди

11.1.4.5. Инхибитори на фосфодиестеразa III (инодилататори)

11.1.4.6. Кардиотонични адреномиметици

11.1.4.7. Калциеви сензитизатори

11.1.5. Метаболотропни кардиопротектори

11.1.6. .Имуностимуланти

11.1.7.Фитопрепарати

11.2. Антиаритмични (антидисритмични) лекарства (1 уч. час)

11.2.1. Мембраностабилизиращи лекарства а (клас IА, IB и IC)

11.2.2. Бета-блокери (клас II)

11.2.3. Амиодароподобни лекарства (клас III)

11.2.4. Kалциеви антагонисти (клас IV)

11.2.5. Лекарства, ускоряващи проводимостта

11.2.6. Дигиталисови гликозиди

11.2.7. Калиeви и/или магнезиеви соли

11.3. Антиангинозни (антистенокардни) лекарства (2 уч. часa)

11.3.1. Органични нитрати (донори на NO)

11.3.2. Сиднонимини (донори на NO)

11.3.3. Бета-блокери

11.3.4. Калциеви антагонисти

11.3.5. Метаболотропни антистенокардни лекарства

11.3.6. Блокери на If-каналите

11.3.7. Фитопрепарати

11.4. Антихипертензивни лекарства (4 уч. часа)

11.4.1. ACE инхибитори

11.4.2. Блокери на ангиотензин II-рецепторите субклас АТ1 (сартани)

11.4.3. Лекарства, повлияващи симпатоадреналната система

11.4.3.1. Бета-блокери

11.4.3.2. Препарати с бета- и алфа-блокираща активност

11.4.3.3. Агонисти на α2-адренергичните рецептори (клонидноподобни лекарства)

11.4.3.4. Агонисти на имидазолиновите I1-рецептори

11.4.3.5. Лекарства, повлияващи катехоламинните депа

11.4.3.6. Периферни постсинаптични α1-блокери

11.4.4. Калциеви антагонисти (блокери на калциевите канали)

11.4.5. Антихипертензивни диуретици

11.4.6. Антихипертензивни вазодилататори

11.4.7. Комбинирани антихипертензивни препарати

11.4.8. Лекарства, ефективни при хипертонични кризи

11.4.9. Национален консенсус за лечение на артериалната хипертония

11.5. Антихипотензивни лекарства (1 уч. час)

11.6. Периферни вазодилататори (1 уч. час)

11.6.1. Алфа-блокери

11.6.2. Миотропни лекарства

11.6.2.1. Метилксантини

11.6.2.2. Никотинова киселина и производни

11.6.2.3. Папаверин и аналози

11.6.2.4. Други миотропни вазодилататори

11.6.3. Церебрални вазодилататори

11.7. Ангиопротектори (1 уч. часа)

11.7.1. Капиляротонични лекарства

11.7.2. Венотонични лекарства

11.7.3. Хепаринови и хепариноподобни мази и аерозоли

11.7.4. Антихемороидални лекарства

11.8. Антимигренозни лекарства (1 уч. часа)

11.8.1. Лекарства за лечение на мигренозни пристъпи

11.8.1.1. Агонисти на 5-HT1D-рецепторите (триптани)

11.8.1.2. Парциални агонисти на алфа-адренергичните и 5-HT-рецептори – монопрепарати и комбинирани препарати

11.8.1.3. Неопиоидни аналгетици и антиеметици

11.8.2. Лекарства, прилагани в междупристъпния период

11.8.2.1. Неселективни блокери на 5-HT2-рецептори

11.8.2.2. Бета-блокери

11.8.2.3. Калциеви антагонисти

11.8.2.4. Трициклични антидепресанти

11.9. Антидислипидемични лекарства (1 уч. час)

11.9.1. Лекарства, потискащи синтезата на холестерол и липопротеини

11.9.1.1. Инхибитори на HMG-CoA редуктазата (статини)

11.9.1.2. Антиоксиданти

11.9.1.3. Фибрати

11.9.1.4. Други препарати

11.9.2. Лекарства, ускоряващи метаболизма на холестерол и липиди

11.9.2.1. Йонообменни смоли

11.9.2.2. Други препарати

11.10. Адювантни лекарства при сърдечно-съдови заболявания. Многофакторен рисков контрол


Модул 12. Хематологични лекарства (10 уч. часа)

12.1. Лекарства, стимулиращи еритропоезата (антианемични лекарства) (2 уч. часа)

12.1.1. Препарати на желязото

12.1.2. Витаминни препарати

12.1.3. Еритропoетинови препарати

12.2. Лекарства, потискащи еритропоезата

12.3. Лекарства, стимулиращи левкопоезата (колони-стимулиращи фактори) (1 уч. час)

12.4. Антитромботични лекарства (3 уч. часа)

12.4.1. Тромбоцитни антиагреганти

12.4.2. Антикоагуланти с пряко действие

12.4.2.1. Нискомолекулярни фракции на хепарина

12.4.2.2. Хепапаринови препарати

12.4.2.3. Препарати, свързващи Ca2+

12.4.3. Антикоагуланти с непряко действие (кумаринови производни)

12.4.4. Фибринолитици (тромболитици)

12.4.5. Други антитромботични лекарства

12.5. Антихеморагични (хемостатични) лекарства (2 уч. часа)

12.5.1. Коагуланти с локално действие

12.5.1.1. Хемостатични гъби

12.5.1.2. Други локални хемостатици

12.5.2. Коагуланти с резорбтивно действие

12.5.2.1. Калциеви препарати

12.5.2.2. Витамин К

12.5.3. Антифибринолитици

12.5.3.1. Аминокиселини

12.5.3.2. Протеиназни инхибитори

12.5.4. Кръвосъсирващи фактори

12.5.5. Други системни хемостатици

12.6. Плазмозаместващи разтвори (1 уч. час)

12.6.1. Електролитни разтвори

12.6.2. Колоидални разтвори

12.7. Лекарства, коригиращи алкално-киселинното равновесие (1 уч. час)

12.7.1. Лекарства за корекция на метаболитна алкалоза

12.7.2. Лекарства за корекция на метаболитна ацидоза

12.8. Лекарства за парентерално хранене (1 уч. час)

12.8.1. Лекарства, съдържащи въглехидрати

12.8.2. Лекарства, съдържащи есенциални аминокиселини или плазмени протеини

12.8.3. Лекарства, съдържащи есенциални полиненаситени мастни киселини

12.8.4. Лекарства, съдържащи микроелементи


Модул 13. Лекарства, повлияващи отделителната система (5 уч. часа)

13.1. Диуретици (2 уч. часа)

13.1.1. Тиазиди и техни аналози (салидиуретици)

13.1.2. Мощни (бримкови) диуретици

13.1.3. Осмотични диуретици (осмодиуретици)

13.1.4. Калий-запазващи диуретици

13.1.5. Инхибитори на карбоанхидразата

13.1.6. Фитопрепарати

13.1.7. Растителни дроги

13.2. Лекарства, повлияващи дисфункцията на пикочния мехур (1 уч. час)

13.2.1. Селективни постсинаптични α1А-блокери

13.2.2. М-холинолитици

13.2.3. Обратими холинестеразни блокери

13.2.4. Фитопрепарати

13.3. Уролитолитични лекарства (1 уч. часа)

13.4. Имуностимуланти като адювантна терапия при рецидивиращи уроинфекции

13.5. Хемодиализни разтвори (1 уч. часа)

13.5.1.1. Концентрати за ацетатна хемодиализа

13.5.1.2. Концентрати за бикарбонатна хемодиализа


Модул 14. Лекарства, повлияващи дихателната система (6 уч. часа)

14.1. Антиастма