Реферат: Териториална национален център за проектантска организация териториално развитие- еад варна софия

ТЕРИТОРИАЛНА НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА
ПРОЕКТАНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ- ЕАД

ВАРНА СОФИЯ




ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН/ОУП/

НА ОБЩИНА ВАРНА


ФАЗА -ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ


ЕТАП ІІ – ПРОГНОЗА


ТОМ --І, ІІ


ВАРНА 2008






























1.Увод проф.Ив.Никифоров

2.Цели, основни задачи и прогнозен срок на действие

на ОУП на гр.Варна и Варненска община проф.Ив.Никифоров

3.Кратък анализ на териториалното развитие

и устройствено планиране на Варна проф.Ив.Никифоров

4.Природен комплекс Минчева,М.Порва,

инж.Читарлиева,

инж.Йорданова,

Л.Икономов

5.Регионални условия и връзки ст.н.с.Спиридонова,

ст.н.с.арх.П.Еврев,

н.с.арх.С.Мотев

6.Основни параметри на социално- икономическото

развитие на гр.Варна и Варненска община

6.1.Социално – икономическо развитие ст.н.с.Спиридонова

6.2.Демографско развитие и.к.Бонка Пувкова

7.Прогнозен пространствен модел и сценарий

за териториално развитие ст.н.д-р арх. П.Еврев

8.Фукционално предназначение и режими

за устройство на територията проф.Ив.Никифоров,

арх.А.Бачева,

арх.Е.Пъкова

н.с.арх.С.Мотев,

9.Устройство на територията по функционални системи

9.1.Обитаване н.с.арх.С.Мотев,

арх.Е.Пъкова

9.2.Труд/производствено - складови територии/ арх.А.Бачева,

ст.н.с.Спиридонова

9.3.Зелена система арх.Ю.Ангелова,

проф.А.Ковачев,

инж.М.Михайлова,

9.4.Ландшафт проф.К.Каракашев

9.5.Рекреация и туризъм ст.н.д-р арх. П.Еврев,

доц.Ракаджийска

9.6.Обществено обслужване арх.А.Бачева,

арх.Б.Тасева

9.7.Центрова система проф.Ив.Никифоров

9.8.Комуникационно –транспортна система

(вътрешно – градски транспорт) инж.В.Андреева,

инж.Л.Урукова

9.9.Извънградски транспорт – железопътен,

въздушен, воден С.Василева,

арх.А.Бачева

10.Инженерно-техническа инфраструктура

10.1.ВиК инж.Китипов

10.2.Електроснабдяване инж.П.Добрев

10.3.Топлоснабдяване и Газификация инж.Е.Боев

10.4. Съобщения инж.Й.Цонева

11.Културно – историческо наследство арх.Ю.Железова


12.Обемно – пространствена концепция и

макроестетически акценти арх. Т.Булев

13.Хипотеза за Далекоперспективно развитие

на и прилежащите общини проф.Ив.Никифоров

14. Баланс на територията и технико –

кономически показатели инж.Я.Ламбова

Компютърна обработка на материалите: инж.П.Лилянов,

Р.Димитров















































































































































1.УВОД


Последният Общ градоустройствен план на Варна е разработен от екип на ТПО - Варна в края на 70 –те год. на миналия век (одобрен през 1981 г.). При неговото съставяне са отчитани изискванията на действащата по това време законова и подзаконова нормативна уредба, както и влиянието на социално-икономическите и инфраструктурни фактори, характерни за централизираната планова икономика.

Настъпилите съществени изменения в социално-икономическата и нормативно-правната среда в периода след 1990 г. доведоха до появата на процеси, които затрудняват или правят неприложими общите градоустройствени планове, разработени при старите условия.

В началото на 90-те години бяха приети следните закони:

Закон за устройство на територията;

Закон за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета;

Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места,

Закон за държавната и общинска собственост;

Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;

Те имат съществено отражение върху териториалното и селищно устройство и развитието на населените места, което трябва да осигури равноправие между всички форми на собственост с подчертаване неприкосновеността на частната собственост, защита и баланс на интересите на всички участници в устройствения процес.

С възстановяването на частната собственост върху земеделската земя и реституцията на отчуждените и одържавени парцели и сгради, частната строителна инициатива във Варна получи значително развитие. Започна интензивно, макар и дисперсно жилищно строителство. Особено развитие получи строителството на хотели и хотелски комплекси, както в традиционните курортни зони – „Златни пясъци” и „Св.св. Константин и Елена”, така и във вилните територии. Жилищното строителство се съсредоточи основно в "престижните" квартали и части на града и околностите му.

Икономическата стагнация в началото на преструктурирането на националната и в частност на варненската икономика доведоха до остър финансов дефицит в бюджетите на държавата и общината и до рязко спадане, а в някои случаи и прекратяване, на инвестициите в обществения сектор. Инвестиционните ресурси се насочиха за усвояване за други цели (предимно за жилища, офиси и магазини), за реализация на стратегически важни за Варна бъдещи трасета на транспортната инфраструктура ( общо 24 улични пробива). Отделни квартали започнаха да се пренаселват и преуплътняват с жилища и други сгради без това да е адекватно подсигурено с необходимите инженерни мрежи и системи. С особена сила това важи за териториите на североизток, прилежащи на морския бряг.

С частични изменения на отделни застроителни и регулационни планове постепенно бе разрушена предвижданата схема на социалната инфраструктура (основно от училища, детски градини и здравни заведения), без да бъде заместена от нова, адекватна на сегашните условия.

Структурните изменения в икономиката и социалната сфера, в управлението на процесите, протичащи на територията имат отношение към развитието и устройствената проблематика на функционални системи като „Труд”, „Обслужване” (Социални дейности и социален сервиз), „Отдих” и др. Ликвидацията на неефективни производства, продуктовото преструктуриране на други, появата на голям брой малки и средни предприятия, които имат специфични изисквания към обслужващата инфраструктура и др. доведоха до формиране на нови изисквания към функционирането и устройственото планиране на производствените зони. През последните години в средните и големите градове, включително и във Варна протичат процеси на непланирано (хаотично) „обрастване” на градските територии с производствени и складови обекти, бензиностанции, сервизи и др. Много от инвеститорите предпочитат да изграждат производствени мощности на „зелени терени”, като избягват разполагане на нови производства в свободни фондове от съществуващи производствени зони.

В края на ХХ век новата геополитическа обстановка изведе на преден план възможността Варна да се превърне в основен транспортен, комуникационен и бизнес център в региона. От трасетата на европейските транспортни коридори, приети на Паневропейската транспортна конференция на остров Крит през 1993 г. през Варна преминава Еврокоридор 8 - Адриатическо море-Скопие-Варна-Черно море. Освен това Варна е важен възел за връзка на еврокоридора № 7 (река Дунав) с Черно море чрез жп и пътната връзка Варна – Русе.

През втората половина на ХХ и началото на XXI век урбанизационните процеси все по-определено започват да се свързват със свободното време, с организирането на рекреацията и туризма. Консумирането на свободното време налага нови подходи в планирането на градовете и околоградските им територии, променя решително тяхната структура, предизвиква създаването на нови структури (селищни образувания), в които се реализира свободното време – вилните зони и курортните комплекси. Тази картина се проявява особено ясно и категорично във Варна и изпреварващо в сравнение с другите големи градове благодарение на разположението на града на морския бряг и отличните му рекреационно-туристически условия и ресурси.

Следва да се отбележи, че Варна развива традиционно своята рекреационно-туристическа функция още от началото на ХХ век, но в неговата втора половина тя придобива особено масов характер и оказва силно влияние върху града и пространственото му развитие. Дори във върховия период на индустриално развитие, когато се появяват обширните индустриални зони в посока Девня, туристическата функция дава своя равностоен принос в градското развитие с не по-малко обширните курортни и вилни зони.

Противно на много прогнози от епохата на интензивното индустриално развитие градът и неговата агломерация не се насочи достатъчно категорично в посока запад към Девня, а получи по-сериозно пространствено разстилане на североизток успоредно на морския бряг. Почти непрекъснато линеарно развитие се наблюдава не само чак до края на Златни пясъци, а и в територията на община Балчик. Макар и по-малко интензивно през последните години ясно личи тенденция да се усвояват територии и на юг от Варна.

Ако към посочените тенденции в развитието на гр. Варна се добавят инфраструктурните проблеми, (водата,канализацията, електроснабдяването) комуникационно-транспортните (бързо нарастващия брой на индивидуалните транспортни средства и проблемите на паркирането и гарирането особено в градския център), екологическите проблеми, проблемите със събирането и третирането на твърдите битови отпадъци, се очертава картина на криза в устройственото планиране, прогнозиране и управление на Варна и остра необходимост от разработване на нов Общ устройствен план (ОУП).

При изпълнението на тази важна задача следва да бъде отчитано и проявлението на редица качествено нови фактори, възникнали в края на ХХ и началото на ХХІ век. Те могат да бъдат структурирани в три групи;


Научно-технически фактори:

Развитие на ИКТ /Информационно-комуникационни технологии/ Внедряването на нов тип дейности, нов тип работни места ; телеработа, телемедицина,телеобразование, телеуправление, телепомощ, електронно банкиране, електронна търговия, и др.

Отражение на новия тип работни места върху устройственото планиране;

Глобализиране на знанията, труда и конкуренцията; Глобализацията на икономиката като процес позволява “Уплътняване “ на пространството чрез технологично свързани производства, “Изтеглени” в посока на “Гладните” пазари –Източна Европа,Азия ,Африка. Този процес се отнася до силно интегративните сфери, като машиностроене, електроника, комуникации, и др. Разположението на Варна дава възможност на града да бъде съществена част от трансевропейския коридор № 8, в който се включва трансбалканската регионална артерия от албанското пристанище Дурас и до българските пристанища Варна и Бургас за транзитни товари от Италия и Западното Средиземноморие към републиките на ОНД, Кавказкия регион и държавите на Средния Изток.




Географски и геополитически фактори”:

Разположението на Варна на Балканския полуостров и Черно море, на пътя между Европа и Азия;

Със своето географско и геостратегическо местоположение, близостта до перспективни пазарни райони, с образованието и високото квалификационно равнище на своите човешки ресурси, недоизградените, но определено конкурентно способни инфраструктури, Варна може да играе съществена роля в международното разделение на труда.




^ Група фактори, свързани с „Разпределение и преразпределение на световните пазари, капитали и инвестиции”:



нарастване на националните и чуждестранните инвестиции и на седалищата на национални и международни фирми във Варна;

развитие на сектора на националните и международните финансови услуги;

изграждане на модерни обслужващи центрове с разнообразни офиси;

развитие на “Комуникативността” на града във всичките и форми;

концентриране на управленски функции на градско, общинско, областно и регионално нива;

развитие на иновативна промишленост и на нови технологии;



При разработване на Предварителен проект (ПП) на ОУП на Варна са използвани редица нормативни, стратегически, планови и оперативни документи имащи отношение към развитието и устройството на разглежданата територия.


Прогнозата за социално-икономическо и пространствено развитие на град Варна и Варненска община е съставена въз основа на ПЗ (плановото задание) и част І на ПП (предварителния проект) на ОУП –диагноза в следната последователност:

- цели на социално-икономическото и пространствено развитие,

- кратък анализ на пространственото развитие и устройствено планиране на града,

- природни условия и фактори,

- основни параметри на социално-икономическо развитие,

- функционално предназначение и режими за устройство на територията,

- устройство на урбанизираната територия по функционални системи (обитаване, производство, зелена система, комуникационно-транспортна система, инженерно-техническа инфраструктура, културно-историческо наследство и устройство на подземните пространства),

- устройство на земеделските, горските и др. територии,

- баланс на територията на града и общината и основни технико-икономически показатели;


2. Цели, основни задачи и прогнозен срок на действие на

ОУП на гр. Варна и община Варна.


2.1. Цели на ОУП на Варна

Стратегическата цел на Общия устройствен план на гр.Варна, е да служи като управленски инструмент в устройствената политика на местната власт, както за създаване на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на града в хармонично единство на урбанизираните територии със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия, така и за предлагане на възможности за превръщането му в опорен регионален център, успешно интегриран в националното, балканско и европейско пространство .

Реализацията на така формулираната стратегическа цел на ОУП на гр. Варна ,предполага устройствени решения, ориентирани в три направления:

Развитие и трансформация на съществуващи и поява на нови функции на града;

Развитие, преустройство и адаптиране на макропространствената структура на града, от гледна точка на поставянето й в съответствие с трансформираните и новите функции;

Осигуряване на подходяща за реализацията на функциите му жизнена среда.



^ 2.2. Задачи на ОУП на гр. Варна и Варненска община.

За реализация на формулираните стратегическа и конкретизиращите я основни цели на ОУП произтичат групите задачи на плана.

Първата група задачи на ОУП са с концептуален характер и са насочени към:

Установяване състоянието на ресурсите и потенциалите с които разполагат гр. Варна и Варненска община;

Определяне (на обективна основа) на териториалният обхват за пространствено развитие на града за перспективния срок на действие на плана както и основните параметри на демографското му развитие;

Създаване на условия за по-добра адаптивност на града като цяло и на отделните градски структури към динамично променящите се условия и фактори (външни и вътрешни – присъщи на града) имащи отношение към отраслово-секторното и комплексното устройствено развитие на селищната и извънселищна територия;

Осигуряване на устройствени условия и благоприятни устройствени предпоставки за по-нататъшно капитализиране на територията при спазване на изискванията за устойчивост в развитието;

Разкриване наличието или отсъствието на териториалните дисбаланси в развитието и осигуреността на населението с техническа и социална инфраструктура, на зелените площи, в жилищния фонд и другите функционални и структуриращи системи.


^ Втората група задачи на ОУП е с по-конкретна, функционална насоченост. Тяхната реализация се постига чрез обосноваването на конкретни функционални и устройствени решения, заложени в ОУП и в последващите Програми за реализация и управление на плана. Те са:

Функционално предназначение на градските терени по структурни единици и извеждане на пространствени и социални параметри;

Вътрешната структура на елементите на функционалните системи: "обитаване" (решаване на проблемите на обитаването и жилищния фонд и хуманизиране на съществуващите жилищни комплекси, решения за локализацията на нови територии за обитаване и др.); "труд" (преустройство и създаване на нова по характера си устройствена среда в производствените зони); "отдих" (развитие на различни форми за отдих и туризъм и устройство на средата за отдих и интегрирането им с подходящи пространства от неурбанизираните територии);

Организацията, йерархичната съподчиненост и локализиране на основните елементи от обслужващата сфера;

Йерархията на структурата, трасетата на елементите на главната комуникационна мрежа и тесните места в действието й;

Условията за оптимизиране на масовия градски транспорт и неговото функциониране;

Възможностите за развитие, оразмеряване и провеждане на елементите на инженерните мрежи;

Изискванията за организиране, диференциране и оразмеряване на елементите на зелената система;

Условията за поддържане на екологическото равновесие и опазване на природната среда от неблагоприятни антропогенни въздействия;

Необходимостта от разработване на програма от мероприятия и система за управление реализацията на ОУП.


^ Третата група задачи на ОУП е свързана с:

Осигуряване на възможно най-добър баланс между частните и обществените интереси, като ОУП трябва да защитава и гарантира частната собственост, но в същото време следва да дава възможност за реализация на доказани обществени интереси;

Равнопоставяне на различните видове собственост при определяне на функционалните зони и предвижданията за функционално използване на терените;

Точното определяне на режимите на прилежащите към регулационната граница на града извънселищни територии при съобразяване с плана за земеразделянето.

Отчитането на така формулираните цели и задачи на ОУП на гр.Варна дава възможност в него да се обосноват и защитят устройствени решения за:

Структурата на територията предвидена за функциите, свързани с: производството, обитаването, рекреацията, природозащитата, природовъзстановяването, комуникацията и инфраструктурата;

Строителните граници в това число и терените предвидени за пространственото нарастване на града, при отчитане собствеността на гражданите, ограничителите и стимулаторите за териториално развитие;

Строителните зони, границите и съответстващите им режими - начин на застрояване и основни параметри на застрояване ( интензивност, плътност, височина и др.);

Трасетата и обектите (точковите и линейни елементи) на отделните подсистеми на инженерната инфраструктура;

Главната улична мрежа и мрежата на масовия градски транспорт.

Културно-историческото наследство - защитените архитектурни, културни и др. зони (ансамблови и групови) и единични обекти - паметници на културата;

Обектите на социалната инфраструктура (социалния сервиз) - системи "Образование", "Култура и духовно развитие", "Здравеопазване", "Спорт и младежки дейности" и др., които се изграждат със средствата на общината и държавата и са от особена важност за града;

Екологически мероприятия, параметри и изисквания за повишаване стандарта и качествата на околната среда;

Ландшафтното и композиционно естетическо оформяне на града, прилежащите квартали и крайселищната територия.


^ 2.3. Прогнозен срок за действие на ОУП

В Плановото задание бе прието прогнозният хоризонт на ОУП на гр. Варна и Варненска община да бъде 2030 г., като се осигурят резерви за тяхното развитие до 2050 г.

^ 3.Кратък анализ на териториално развитие и устройствено планиране на Варна


3.1. Основаване на Одесос от гръцки изселници от Милет Планова структура на древногръцкия и древноримски градове;


Град Варна е един от най-старите в света. Върху територията на настоящата Варненска община са намерени останки от поселения от преди 12 хиляди години.

Истинската градска история на Варна започва през 572 г.. п.н.е., когато изселници от древногръцкия град Милет основават Одесос, като тяхна колония.

Факторите оказали влияние при избора на мястото на града са:

- дълбокият морски залив, подходящ за пристанище,

- благоприятният за застрояване терен в северната половина на Девненската долина, с подходящо южно изложение и слаб наклон за естествено отичане на повърхностните води,

- богатият селскостопански хинтерланд, даващ възможност за изхранване на населението на града.

Плановата структура на древния Одесос е типична за древногръцките градове, характеризираща се с :

- общо неправилна форма на градската територия,

- правоъгълна улична мрежа,

- обществен център с агора, езически храмове, театри, стадиони и др. .

През периода на римско владичество градът се разширява, изграждат се нови отбранителни стени, форум, прочутите римски терми, гимназиум, театър, храмове на Аполон и Дерзалас и др. обществени сгради.


^ 3.2.Варна по време на Първата и Втората Български държави и османското владичество;


Одесос преживява многобройни периоди на възход и кризи по време на първата българска държава (включен в пределите на първата българска държава през 1201 г. от цар Калоян), византийското владичество, втората българска държава и завладяването на Балканския полуостров от турците през ХІV в. По време на османското владичество Варна се разраства на северозапад, като получава последователно няколко отбранителни стени, неправилна улична мрежа, типични за средните векове, търговско занаятчийски център, жилищна зона, където населението е органзирано в махали по народностен и верски признаци , редица пристанищни съоръжения и най-същественото - ж. п. линия, която свързва Варна с Русе.

Железопътната линия е прокарана по единствено възможното трасе, което се явява най - ниския хоризонтал на северната половина на Девненската долина /южната е била потънала в блата/ за да може да достигне морското ниво.

Дълго време тази линия е имала само стратегически функции и нейното изграждане на се е отразило съществено върху развитието на града. По-късно, тя ще се превърне в много съществен фактор в планирането и изграждането на Варна.


^ 3.3.Варна през периода 1878 – 1944 год.;

Освобождението на България през 1878 г. от петвековното османско робство е по същество скъсване с феодализма и активно навлизане в епохата на капиталистическото развитие на страната. За по-малко от половин век Варна се превръща от средновековно ориенталско селище в модерен капиталистически град с неговите банки, акционерни дружества, многобройни магазини, промишлени сгради, складове, доходни жилищни сгради и др.под. Реализират се няколко големи инфраструктурни проекти, свързани с ж.п. и водния транспорт. Създава се нов индустриален квартал в предградието Сес-Семес /кв. “Аспарухово”/. Изграждат се редица обществени сгради / пощенска палата, драматичен театър, търговска борса/, много банки /земеделска, популярна, италиянска и др./ Възникват първите кооперативни жилищни сгради /”Виктория”, “Чайка” и мн. др./

През този период се изгражда морската градина и първите озеленени улици. Варна става курортен град със сградите на морските бани, плажа, казиното, множество хотели и вилни сгради, както и лятна резиденция на българските царе.

Няколко последователни вълни от бежанци бързо увеличават населението на града и предизвикват остра жилищна криза.За нейното задоволяване набързо са изградени нови жилищни квартали, разположени в периферията на града, главно на северозапад, без да са органично свързани с неговата структура.

Направени са опити за устройствено планиране на развитието на града. Съставени са кадастрален и нивелационен планове . Започва се усилена работа по водоснабдяването, канализацията и електрификацията. Положени са и първите асфалтови настилки на улиците.

Може да се обобщи, че развитието на Варна до Втората световна война продължава с частични регулационни планове без цялостен поглед върху града, в резултат на което той не получава ясна функционална и пространствена структура. Връзките на центъра с гарата и пристанището са затруднени. Уличната мрежа има до голяма степен случаен характер и не е ясно степенувана на главна и второстепенна.Новите периферни жилищни квартали не са органично свързани със стария град, а сякаш са “пришити” механично към него.Обществените терени са концентрирани в центъра на града.Зелените площи са крайно недостатъчни и разпръснати без връзки между тях. Изключение прави “Морската градина”, която е раположена удачно в непосредствени връзки с морския залив и градския център.

Липсва ясно функционално зониране на територията. Има известно насочване на курортните терени на североизток.Промишлено-складовите предприятия са разпръснати в жилищната територия с известно групиране около пристанището и ж. п. гара Следва да се подчертае перспективното планиране на пристанището с площ приблизително равна на самия град и добрата му връзка с ж. п. гара.


^ 3.4.Планиране и изграждане на Варна след Втората Световна Война до 1989 год.

След Втората световна война настъпват корени социално-икономически промени в страната, които се отразяват на развитието на Варна.

^ ОГП на колектив с р-л арх. Яръмов прави първи значителен опит /1956 г./ да планира устройственото развитие на Варна. Опирайки се на многовековния път, изминат от града той сполучливо насочва развитието на промишлено-складовата зона на запад покрай пристанището и ж. п. линия , жилищната зона - на север и северозапад, а зоната за отдих – на североизток по брега на морето. Комуникационно-транспортната мрежа е ориентирана към входящо-изходящите артерии, като е направен първи опит за създаване на тангенциални и обходни маршрути. Развитие получава и зелената ситема на града с разширение на приморския парк и проектиране на много райони градини. В плана от 1956 г. са заложени първите идеи за трансформиране на моноцентричната социална инфраструктура в полицентрична.

Индустриализацията на страната и последвалата урбанизация довеждат до бързо нарастване на населението на Варна и отново настъпва остра жилищна криза.

Следващите ^ ОГП (колектив на ТПО с р-л арх. К. Бойчев) продължават да развиват заложените идеи в изграждането на града, като ги съобразяват с новите изисквания, количествени и качествени параметри.

Комплексното индустриално жилищно строителство от началото на 60-те години идва да задоволи острата жилищна криза. Първият жилищен комплекс във Варна е “Чайка” (архитекти К. Бойчев, В. Мануян) Той е разположен на североизток от стария град, непосредствено до приморския парк и във визуален контакт с морския залив.

Следващите жилищни комплекси “Левски”, “Трошево”,” Младост І и ІІ”, “Възраждане”, “Кайсиева градина” и “Владислав Варненчик” ще насочат жилищното строителство на запад и северозапад в близост до нарастващата Западна промишлена зона.

Североизточното направление за развитие на града е запазено за курортно-туристически функции.

Индустриализацията на жилищното строителство спомога да се реши жилищната криза във Варна. Едновремено с това тя става причина да се появи т.н. “сив поток” в архитектурата. Решавани са количествени, но не и качествени задачи. Домостроителния комбинат е произвеждал едни и същи панели и строителни елементи. Строителните организации не са проявявали интерес към обогатяване на асортимента и качеството на жилищата.

Технологичнити изисквания са лишили архитектите от лична изява и собствен почерк. Те не са имали възможност да покажат уменията си при формиране на архитектурно-художествения образ на жилищната сграда, която е придобила унифициран облик.

В градоустройствено отношение комплексите са дали възможност в жилищната среда да се внесат повече зелени площи, да се планира съвременна комуникационно-транспортна, социална и техническа инфраструктура, но за съжаление не навсякъде тя е реализирана.

От дистанция на времето може да се зададе въпроса защо жилищнта зона на града едностранно нараства в западна посока отдалечавайки се от морето и от стария градски център. Защо благоприятният северен бряг на Девненското езеро не е запазен за жилищни и рекреационни нужди.

Ако пристанищните функции на залива и езерото, както и прокарването на ж.п. линията са предопределили разширяването на промишленота зона на запад то това развитие е могло да стане с “ландшафтни паузи”, а не непрекъснато В това отношение съществуващите дерета, спускащи се от Франгенското плато на юг към езерото са много добра предпоставка, която за съжаление не е използувана.

В устройственото планиране на Варна след Втората световна война е подценена посоката на юг. Градът се е развивал главно на север, северозапад и североизток. Подходящите терени в южна посока, разположени около Боровец, Звездица и Контантиново са подценени дори и след изграждане на Аспаруховия мост.

Тезата на ОГП - 80 г. за трансформиране на “ветрилообразното развитие на града в линеарно, насочено на запад”, не само че не отговаря на конкретните природни и исторически дадености, но не се потвърждава и от последвалото разширение на градската територия. Така плановото разширяване на жилищната зона на северозапад се компенсира с непланово развитие на североизток и югоизток, където териториите определени за отдих и туризъм все повече се превръщат в жилищни, но без необходимата комуникационно-транспортна, социална и техническа инфрастуктура. Тяхното усвояване се извършва чрез механично трансформиране на земеделски в градски територии и на междуселищни пътища в градски улици и булеварди.

Предвижданото в ОУП изнасяне на основната товарна дейност от ж.п. гара Варна – изток и освобождаването на ж. п. ареала не е реализирано. Не е изнесена в западна посока пристанищната дейност. Транзитното автомобилно движение в посоки запад-североизток, запад-юг и север-юг все още пресича града и допълнително затруднява бързо нарастващото вътрешноградско движение.


^ 3.5.Варна в края на ХІХ и началото на ХХ век;

През последния период от развитието на града (след 1989 г.) се създадоха условия за възстановяване на частната собственост, за развитие на предприемачеството и на пазара на недвижима собсвеност;

Жилищното строителство се активизира, като се насочи главно в центъра и други престижни райони на града, които се преуплътняват.

Архитектурата на новите жилищни сгради стана по-разнообразна, с оригинално решени партери и богато разчленени покривни етажи;

В годините след 1989-а промишлените територии и тяхното управление, поддържане и функциониране изпаднаха в тежка криза. Редица производства бяха силно редуцирани или въобще закрити. Реституцията в промишлените територии бе осъществена много трудно поради сериозните промени, настъпили в тях през годините на следвоеното развитие. Приватизацията се забави неоправдано дълго. Всичко това доведи до тяхната деградация, която се отразява неблагоприятно върху околната среда и устойчивото градско развитие.

Приватизацията в курортно-туристическите комплекси, изграждани върху обществени терени бе затруднена, но въпреки това осигурява стабилно развитие на бизнеса в тази област. За съжаление той става за сметка на все по-плътното застрояване на курортните комплекси и влошаване на екологичната среда в тях.

Устройствените планове, изготвени в предишния период станаха неприложими при новите социално-икономически условия. Тяхното преработване се затруднява от липсата на средства. Под натиска на пазара се появиха т.н. ЧКЗСП, които се поръчват и заплащат от предприемачите и твърде едностранчиво и окъслечно решават устройствените проблеми.

Основния изод от казаното до тук обосновава необходимостта от разработване на нов Общ Устройствен План

^ 4. Природен комплекс

4.1. Природни условия

4.1.1.Физикогеографска характеристика


Релеф


Община Варна е разположена в източната част на Варненска област. Във физикогеографско отношение попада в източната част на Дунавската равнина , а югозападната част на общината се включва в границите на Предбалкана.

Варненското езеро и изкуствено прокопания канал “езеро-морски залив” разделят общината на северна и южна. Около тя Валежи
В района, включващ територията на община Варна, количествата валежи са по-малки от средните за страната – 498л/м2и се характеризират с летен и есенен максимум. Валежите са най-често от дъжд. Количествата валежи, падащи на платата са в по-големи количества - 570 л/м2 (по данни на станция Каменар ). Средно в около 15% до 30% от дните с валеж падат малки количества – до 0,1 м/м2. Аномалия в това отношение е падналия дъжд на 20.08.1951 г., когато за няколко часа количеството му е достигнало 258 л/м2 и е причинило катастрофално наводнение.

Наличните данни за месечното и сезонно разпределение на валежите, както и сезонните суми показват, че през зимните месеците (І, ІІ, ІІІ, ХІ и ХІІ) валежите могат да бъдат и от сняг. Вероятността от снеговалеж за Варна започва най-рано от 20.12 и завършва на 03.04. За платото този период е малко по-дълъг – от 14.12. до 12.04. Снежната покривка не е така голяма, както при други райони на страната. Освен това под влияние на морето не се задържа дълго и ролята и не е така съществена. От проучванията за снежна покривка в дадения район е установено, че за изминалите сто години, в по малко от десет от тях се е наблюдавала снежна покривка с височина 30-40 см., която се е задържала от 20 до 25 дни непрекъснато.

Ветрове
Ветровият режим е от особена важност за района, тъй като посоките и скоростта на вятъра определят в голяма степен периметъра и посоката на разпространението на някои вредни замърсители.

Наличието на голямата водна площ на морето в източната част създава добри условия за проветряемост на територията. В този смисъл западните и северозападни ветрове я подпомагат, а източните и североизточните – забавят. Средно-годишната скорост на вятъра е 3 м/сек. Най чести са силните ветрове със скорост над 20 м/сек в сектора: запад-северозапад.

В по-голяма част от района преобладават западните и северозападни ветрове. Отличават се неговите по-високи и открити части (по данни на Каменар и Суворово), където често явление са и северните и североизточни ветрове. През нощта в крайморската част преобладават западните ветрове (Варна 58,3%), а през дневните часове преобладават източните - 44%. Тези промени в посоката на ветровете от нощта и деня в крайбрежните части се дължи на бризовата циркулация. През есента бризовата циркулация намалява.

Слънчево греене
В района на Варна има средно годишно около 2300 слънчеви часа, като през месец юли те са 333, а през месец декември – 74 часа. Сумарната слънчева радиация през месец юли е 19,5-20,0 ккал/см2, а през декември 3,0-3,5 ккал/см2.

Годишната сумарна слънчева радиация е 361 ккал/см2, а годишния радиационен баланс е 152 ккал/см2. На плажната ивица сумарната радиация (СР) е малко по-голяма.

Влажност на въздуха
Влажността е параметър, който оказва влияние върху разпространението във въздуха на прахообразните замърсители и играе съществена роля при ф