Реферат: Обща теория на пазарното стопанство (Общая теория рыночной экономики)

Професионалнагимназия по електротехника гр.Варнa

Реферат поИкономика

Натема: Обща теория на пазарното стопанство

ПредметаИкономика

Икономикатаизучава как хората произвеждат и разменят, за да получат стоките и услугите откоито имат нужда. Това е обществена наука която описва и анализира какобществото прави избор измежду ограничените ресурси, за да задоволинеограничените си желания.

Производството напродукти и услуги, които задоволяват наще потребности, зависи от много хора,които ние не познаваме. Като един огромен екип, тези хора се занимават сконкретни задачи и заедно постигат онова, което нито един отделен човек неможеда разбере или постигне сам.

Методи викономиката

Независимо отсвоята организация всяка икономическа система трябва да отговаря на три основнивъпроса:

1.Какво да сепроизвежда?

2.Как да сепроизвежда?

3.За кого да сепроизвежда?

Търсенето ипредлагането са основни елементи на пазарния механизъм, на практика действа„невидимата ръка на пазра” и получаваш отговор фондаменталните икономическивъпроси какво, как и за кого да се произвежда.Взаимодействието на търсенето ипредлагането определя система на цените в икономиката, която играе ролята насигнална система и от, която зависи разпределението и използването наикономическите ресурси.

Икономическиконцепции

Решаването наосновните икономиески проблеми от пазарно ориентиранните стопанства есъпъствано от изграждането на научни концепции, т.е. на определени системи отсхващания за поведението на стопанските субекти в условията наоскъдност.

Ще разгледаме триот тези концепции, а именно: концепцията за производствените възможности наобществото, концепцията за алтернативните разходи и концепцията засравнителните предимства.

1. Концепция запроизводствените възможности на обществото.

Подпроизводствени възможности на икономиката се разбират различните комбинации отстоки и услуги, които националното стопанство е в състояние да произведе, приусловие, че: а) количеството на ресурсите е ограничено; б) наличните ресурси саизползувани напълно; в) технологичното равнище на производството е дадено.

2. Концепция заалтернативните разходи.

Чрез концепциятаза производствените възможности икономикса дава представа само за възможнитекомбинации от стоки и услуги, които икономиката може да произведе приопределени условия и между които обществото трябва да направи своя избор. Вусловията на оскъдност това е неизбежно. Коя от тези комбинации би донесланай-голяма изгода, обаче, решава не концепцията, а самото общество.

3. Концепция засравнителните предимства.

Чрез тазиконцепция икономикса показва, че отделни държави, райони, отрасли или фирмимогат да спечелят, ако се специализират в дейности, в които имат по-добрирезултати от тези в алтернативните дейности, които те могат да вършат.Предимствата, които те могат да реализират, са абсолютни и относителни.

Модели иорганизиране на общо стопанство

Стопанството етази част от човешката дейност, която се занимава с производството,разпределението и потреблението на материални блага. Разпределението на благатав едно общество става по различни принципи. Единият от тях е всеки му по равно.При него обаче липсва лична заинтересованост в производствения процес.По-удачен принцип е според личния принос в производството. Той обаче негарантира социална справедливост. Съществува и принципа всекиму споредпотребностите. Нито една държава не използва само един от посочените принципи.В зависимост от политическия строй, приоритет се отдава само на един от тях, аостаналите играят спомагателна роля.

Пазар и пазарнимеханизми

Пазар – това есъвкупност от правила, чрез които купувачите и продавачите влизат във връзка заразмяна на стоки и услуги. Функционирането на пазара се изразява чрезвзаимодействие между основните пазарни сили – търсенето и предлагането, а врезултат на това взаимодействие се определя механизма за образуване на цените. Пазаръте размяна организирана по законите на стоковото производство и обръщението, тойвключва купувачите и продавачите които са подчинени на предлагането итърсенето. Пазарът изпълнява две важни функции: 1. Посредническа –икономическите блага се разпределят между търсещите и предлагащите; 2.Оценяването – изяснява се пазарната цена на предлаганите икономически блага.

Пазарниятмеханизъм е обусловен и взаимнозависим от вътрешните закономерности напазарната система, той е организирана съвкупност от потребностите, интересите ицелите на участниците в пазарния процес. Пазарния механизъм се основава надействието на пазарните сили.

Пазарниятмеханизъм е определена логическа и практическа последователност в действията напазарните субекти и операциите по осигуряване на пазара с неговите компоненти.

Пазар и пазарнифактори

Валутен пазар еглобално понятие или определение за несъмнено най-големия по размер иликвидност пазар. Това е финансовия пазар на международните валути. Най-общотова е процеса на обмяна на валутите една срещу друга, въпреки че формите иинструментите на обмяна, котиране и време са толкова разнообразни, че напрактика е невъзможно един човек да има абсолютни познания и да е актуален въввсеки един аспект на този пазар. Участниците на валутния пазар са различнифинансови институции — централни и международни банки, местни банки,международни компании, брокерски къщи, фондови и инвестиционни организации ит.н. Известен е под името FOREX пазар (от англ. Foreign Exchange — обмянавалута).

В специализиранаталитература понятието “международен пазар” се използва за “обозначаване навръзки и отношения между стопански субекти (търговски, посреднически ииндустриални фирми, банки, застрахователни компании) и държавни, респективномеждународни органи, упълномощени да координират и контролират по специфиченначин спазването на установения от участващите субекти регламент”. Възникналитев тази връзка отношения са свързани с размяната на ефекти, респективно на стокипо определени правила, но са съобразени също така и с действащите пазарнифактори.

Размяната

От възникванетона парите и свързаните с тях стоково-парични отношения, под размяна на стоки истойности се разбира реализирането на съответния продукт на пазара срещуопределена сума пари. Срещу стоката си производителят получава оценка нанейната потребителска стойност изразена в парични единици. Съвсем обаче не саслучаите поради една или друга причина, производителят е готов да замени своятастока срещу друга такава с равна или друга потребителна стойност. Сега вмомента на 30% от международната търговия се извършва на база някакви обмениоперации – бартер, компенсационни сделки и други такива. Формите на размяна настоки и стойности са безбройни.

Пари и технитефункции

Парите саспецифична стока, която има способността да измерва стойността на всички другистоки, да урежда възникналите парични задължения в качеството си на всеобщеквивалент и да съхранява стойност в рамките на определени периоди от време.Като продукт на стоковата размяна, общественото разделение на труда иеволюцията на формите на стойността, парите са двигател на съвременната пазарнаикономика и мярка за увеличаване на общественото благосъстояние.

Функциите напарите отразяват възможностите и особеностите за използване на парите, а също иролята на парите в икономиката. Основните функции на парите са следните: 1)средство за размяна; 2) средство за смятане или стандарт на стойността; 3)средство за натрупване и за спестяване или средство за съхранение настойността; 4) средство за отложени плащания или платежно средство; 5) световнипари.

Механизъм напазарното развитие

Пазарът ебезспорно постижение на човешката цивилизация. Неговият принос е неоспорим.Стремежът към по-добра изгода (максимизиране на печалбата) в рамките на пазарнатасистема кара  производителите да не консервират техниката, а да я развиват всъответствие с най-новите достижения на научно-техническата мисъл.

Пазарът създаваусловия за високоефективно производство. Всеобщата конкуренция е предпоставказа това, да преуспява този, който най-бързо и най-добре се приспособява къмпромените на потребителското търсене и най-ефикасно внедрява новостите нанаучно-техническия прогрес и с това снижава разходите на труд.

Модели наикономиката

В икономикатабрутният вътрешен продукт (БВП) е мярка за количеството произведени стоки иуслуги за определен период от време в даден географски район. Това е един отначините за измерване на националния приход и продукция. Често брутниятвътрешен продукт се използва като показател за стандарта на живота наопределена нация. Брутният вътрешен продукт е крайната стойност на всички стокии услуги, произведени в границите на определена географска територия заизвестен времеви период. Най-често периодът е годишен и ако не е споменат, сеима предвид годишен. Това означава, че БВП на България е годишният БВП наБългария. Трябва да се прави разлика между БВП и брутен национален продукт, вкойто влизат и приходите от инвестиции в чужбина.

Данъчна система

Необходимост отсъбирането на данъци.

Данъкът еневъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложеноедностранно и по общ ред от държавата, който в едно с другите приходи серазпределя за посрещане на обществените потребности. Той се налага наопределени групи обекти или лица (недвижими имоти, моторни превозни средства,доход и др.) и при липса на доброволно плащане се събира принудително отимуществото на данъчно задължените лица.

Принципи наданъчното облагане

Двата най-важнипринципа на данъчното облагане са:

принцип на изгодата,който се обосновава на изгодата от събирането на данъци;

принцип наплатежоспособността, според който хората с по-високи доходи плащат по-големиданъци.

Данъчната системаизползва паралелно и двата принципа.

Видове данъци

Според начина наоблагане данъците се делят на преки и косвени. Преките данъци се начисляват исе приспадат директно от доходите на данъкоплатците и се събират непосредственоот физическите лица и фирмите, а косвените се събират от крайните потребителикато част от цената на стоките и услугите.

Към прекитеданъци спадат данък върху печалбата, данък общ доход и плосък данък, а къмкосвените – всички мита, акцизи, също и данък добавена стойност.

Парично кредитнаполитика

Целите наикономическата политика представляват крайната цел на кредитно-паричнатаполитика. Най-сложният проблем на паричо-кредитната политика е какво трябва даконтролира централната банка — паричното предлагане или лихвения процент соглед постигане на целите на икономическата политика. Този проблем възниква, порадиобстоятелството че е трудно да се стабилизират и двата елемента накредитно-паричната политика едновременно.

Нека приемем, чецентралната банка си е поставила за задача да стабилизира лихвения процент сцел да премахне дестабилизиращото му влияние при непрекъснатите му колебаниявърху инвестиционните разходи и посредством мултипликатора на доходите и върхуикономиката като цяло. Да допуснем, че ВНП се увеличава, в резултат на което сеувеличава търсенето на пари за опосредстване на сделки и следователно общототърсене на пари. При тези условия равновесният лихвен процент се покачва. С целстабилизиране на лихвения процент, т.е. снижаването му до първоначалноторавнище, е необходимо централната банка да увеличи предлагането на пари. Товаобаче може да предизвика инфлационен бум със съответните негативни последици,което трябва да се има пред вид.

Международнатърговия

Международнататърговия e съвкупността от международни търговски отношения (двустранни имногостранни) между страните в света, насочени към размяна на стоки, услуги идруги материални и нематериални ценности — патенти, лицензи и пр. Когато сеимат предвид такива отношения между всички държави, то тогава се говори засветовна търговия. Според критерия на обхват на държавите (географски, политически,езиков или друг) се използват съответни понятия — континентална, зонална,регионална търговия и др.

На практикамеждународната търговия включва няколко групи отношения:

двустраннитетърговски отношения — съвкупността от външно-търговските отношения на всичкистрани в света;

междугруповитетърговски отношения — между отделните формирования като ЕС, търговски,митнически и други групировки;

многостраннитетърговски отношения — както на световно ниво, така и на отраслово и браншовониво (според вида на обхватите стоки и услуги).

Обикновено под„международна търговия“ се подразбират предимно преките междуфирмени търговскиотношения, докато останалите са предмет на разглеждане на международнитеикономически отношения.

От гледна точкана статистиката съвкупността от обемите на външната търговия на всички странидава обема на световната търговия.

Търговски бариери

В икономическататеория «свободна търговска зона» е място, където две или повечестрани членки са премахнали тарифите и квотите, с което се осигурява свободнокупуване и продажба на стоки между тях. Разширяването на една свободнатърговска зона до митнически съюз означава, че всички членове на зонатаприлагат единни тарифи и общи квоти за внос и износ от и към страните извънтази зона.

Някои бариери сарезултат на установени практики, като необходимостта за производителите наавтомобили да доставят превозни средства с десен волан за Великобритания иИрландия и с ляв волан за останалата част от ЕС. Други бариери са налице порадипротекционистки причини: правителствата получават натиск от заинтересованииндустриални групи или професионални съюзи да не премахват бариерите порадистрах, че отварянето на пазара за конкуренцията ще бъде неблагоприятно за тях.

Европейски съюз

Европейският съюз(съкратено Евросъюз, ЕС) е уникална наднационална форма на държавно управление,обединяваща 27 европейски държави. Създаден с Договора за Европейския съюз(ДЕС, широко известен като Договора от Маастрихт), подписан в Маастрихт на 7февруари 1992 година, в сила от 1 ноември 1993 година. В член 1 от ДоговораСъюзът е определен като основаващ се на Европейските общности, допълнени отдруги форми на сътрудничество между членуващите страни.

Европейският съюзиграе важна роля в много области от ежедневието на европееца — отздравеопазване и икономическа политика до отбрана и външна политика. Значителначаст от тях произтича от правомощията на Европейската икономическа общност(ЕИО), която Договорът за Европейския съюз преименува в Европейска общност(ЕО).

Сред основните задачина Европейската общност са осигуряването на стабилен общ европейски пазар,обединяваща единна политика в областта на граничния контрол, борбата спрестъпността, земеделието, търговията, риболова, здравеопазването, външнитеработи, сигурността и други. Единната европейска парична единица евро(използвана в момента от 15 от 27-те страни членки) е в обращение от 2002година.